„Не мисли за думите ù!“ Затворниците знаеха нещо за кутията, той можеше да се обзаложи. Да, много по-безопасна тема. Защо иначе Ловците ги бяха затворили? Очите му се присвиха към тунелите. Не можеше да рискува да нарани пленниците. Той не само искаше да защити невинните, но искаше да получи знанието, което те притежаваха.
– Толкова си обезсърчаващ! Предпочитам да се опиташ да ме убиеш отново, отколкото да ме пренебрегваш.
Лушън въздъхна и се взря в заобикалящата ги зеленина. Воините все още чакаха неговия сигнал и най-вероятно се чудеха защо се бави. Без да каже и дума на Аня, той се пренесе при Парис и Страйдър, каза им да внимават за хората затворници и че му трябват още няколко минути. После направи същото с Амън и Гидиън. Освен предвидимо тихия Амън, всички воини се оплакваха.
После се пренесе отново при Аня. Върху нея, по-точно, като се опитваше да не се наслаждава на усещането за топлото ù тяло, притиснато в неговото или за извивката на гърдите ù до неговите, когато я обърна. „Можеше да спреш до нея.“ Да, можеше, просто не искаше. Така беше сигурен, че тя няма да избяга. Ето поне една причина, с която искаше да оправдае действията си.
– Защо ти малък... ммм... – гласът ù стихна и тя изстена от наслада. Очите ù се притвориха и миглите хвърлиха сенки върху бузите ù. – Искаш да се натискаме?
Да.
– Не. Чакай тук!
Той се пренесе в стаята си в Будапеща. В ушите му звъняха сърдитите ù думи. По време на сякаш безкрайното проклятие на Мадокс, те го оковаваха за леглото всяка нощ, за да му попречат да избухне в пристъп на наобуздано насилие, изгубил контрол и застращаващ приятелите си.
Мадокс искаше металът да бъде унищожен, след като проклятието беше премахнато, но нищо, което опитаха, не можа да стопи или счупи божествените брънки. Лушън не можеше да се отърве от тях, отказваше да ги използва върху Аерон и се боеше Ловците да не ги намерят и да ги използват срещу някой Повелител, затова ги беше прибрал в стаята си.
Сега ги измъкна от килера, сложи ключа в джоба си и щракна два края за стълбовете на леглото си, оставяйки два края отворени и готови. Той се пренесе решително обратно при Аня. Тя не беше мръднала и той отново се настани върху нея.
Когато Аня осъзна, че се е върнал, обви крака около кръста му и прокара горещ език по врата му.
– Каквото и да е довело до този палав период в поведението ти, сърдечно одобрявам.
Членът му се надигна, пращайки огнени струи по вените му. Внезапно Лушън почувства желание, толкова силно, колкото никога не беше изпитвал. Жената, за която копнееше и за която вече постоянно мечтаеше, наистина се гърчеше от страст до него. Ръцете ù бяха по цялото му тяло, а тя беше толкова жадна за още, колкото и той.
„Една целувка. Това е всичко.“
Лушън не знаеше дали това са собствените му мисли, или са думи на демона. Знаеше само, че ако целуне Аня, няма да е способен да спре. Да целува тази жена, беше по-възбуждащо, отколкото да прави любов с друга. Но дори времето и мястото да бяха подходящи, той знаеше, че не трябва да се отдава на жена, която скоро ще бъде принуден да убие. „Не позволявай случката да се повтори! Сложи край на това!“
– Лушън – каза тя задъхано, – целуни ме!
– Скоро – закле се той и това беше истината. Независимо че беше покварено, независимо че знаеше, че не трябва да го прави и дори се беше опитал да се убеди да не го прави, знаеше, че няма да е в състояние да нанесе последния удар, докато не я целуне отново.
Той пренесе и двамата на леглото в стаята си, както беше върху нея. Когато хладният матрак докосна гърба на Аня, той дръпна ръцете ù и ги заключи във веригите. Щрак.
Тя не възрази, както беше очаквал той.
Огледа се наоколо и промърмори:
– Ммм, много силно желаех да ме поканиш в твоята стая. – Тя се усмихна, изви долната част на тялото си към неговото (богове!) и измърка право в ухото му. Възхитителният звук се сля с одобрителното бръмчене на демона. – Това да не е някоя нова извратена игра? – Тя дори захапа ухото му.
– Каквото стане в Буда, остава в Буда. Обещавам.
Членът му запулсира, когато удоволствие, огромно удоволствие, заля цялото му тяло. През Лушън премина тръпка, гореща. Страстното му желание премина във вените му като огън и прогаряше тялото му. Устните му се отвориха, готови да я опустошат с целувката, която ù беше обещал, обещал и на двамата, но отново успя да се овладее.
Без контакт. Без целувки. Още не. Имаше Ловци за убиване.