Нямаше да мисли за нея сега. Нямаше да копнее за още. Тя скоро щеше да умре. А той щеше да бъде по-презрян и от собствения си демон, ако си позволеше да стане неин любовник, а след това я убиеше.
– Няма ли да играеш с мен? – попита тя с дрезгавия си глас. – Няма ли да ме целунеш? Вече е „скоро“.
– Аня – той не знаеше какво друго да каже. Той я притискаше с тялото си и тя разтвори бедрата си, карайки го да потъне между тях. Все още беше ужасно възбуден и еректиралият му член се триеше в нея през дрехите, което създаваше още по-голямо напрежение и страст.
Тя го захапа за врата и се повдигна към него, удължавайки контакта. Лушън стисна бедрата ù, за да я накара да спре и това действие му струваше скъпо. Трябваше да стисне зъби, за да спре дивия порив на отказаната страст.
– Харесва ми тази игра – каза тя без дъх. – Има ли правила?
– Само едно – каза той през стиснатите си зъби.
– Кажи ми! – Коленете ù се отриха в него, подканяйки го да я притисне още по-дълбоко.
– Единственото правило... – Той вдигна ръце и обви бузите ù в дланите си, а палецът му галеше кадифената кожа. О, той можеше да остане тук завинаги. Или можеше да се потопи в нея поне за още малко. – Единственото правило е, че ти оставаш тук.
– Ммм, обичам да нарушавам... Хей! Какво? – Тя се намръщи. – Да остана с теб, нали?
– Не. – Той стана от леглото прекъсвайки всякакъв контакт. Тялото му крещеше в протест, а демонът му го проклинаше. От всички престъпления, които беше извършил, това да я остави по този начин внезапно изглеждаше най-лошото.
Тя се намръщи.
– Лушън? Какво... – Тя се опита да вдигне ръце, но не можеше. Присвитият ù поглед се плъзна към таблата на леглото, задържа се замалко, когато тя отново опита да дръпне и после го погледна отново. – Не разбирам.
– Единственото удоволствие, което ще получиш в това легло, е удоволствието, което си доставиш сама.
„Засега.“
„Богове, не мисли така!“
– Навита съм. Но ако искаш да ме гледаш как си доставям удоволствие, ще трябва да махнеш веригите.
Отново не беше отговорът, който той очакваше. Прииска му се да изстене. Аня... с ръка между краката... гали клитора си... и се довежда до оргазъм... Представата за това беше крайно еротична и спираща дъха, че накара коленете му да омекнат като на човек. Какво ли щеше да е, ако беше свидетел на такова събитие?
– Стой тук – каза той задавено – и бъди тиха! Ще се върна за теб. Имаш думата ми.
– Ще се върнеш за мен? – Сега очите ù се разшириха. – Къде отиваш? И по-добре кажи, че отиваш да вземеш камшик и нашийник с шипове, защото не искаш нищо повече от това да съм твоя кучка, иначе ще съжаляваш!
– Отивам обратно в храма. Ще се върна веднага, щом Ловците бъдат победени.
Аня ахна шокирано. Може би дори малко беше засегната, но той не искаше да го признае.
– Мога да се пренеса с теб. Веригите не могат да ме задържат.
– Тези могат. Направени са за безсмъртни.
Мина секунда. Още една.
Аня се взираше в него със стиснати устни. Той предпочиташе тези устни меки и да ги усеща по цялото си тяло. Но не се съмняваше, че лично беше съсипал всяка възможност това да се случи днес. Така беше по-добре, помисли си той, но същевременно горчиво съжаляваше.
– Казваш, че не мога да се пренеса? – изскърца тя със зъби.
– Точно това казвам.
– И ще ме оставиш така?
– Да. Бъди послушна! – каза той и я остави, след което се материализира на същото място, което беше изоставил.
В мига, в който стъпи на тучната трева, го заляха вина и страстни желания. Вина, защото беше оставил Аня безпомощна. Страстни желания, защото... е, споменът за тялото му върху нейното беше в ума му свеж. Удивителен.
И тя изглежда го искаше. Докато той не съсипа всичко.
Какво щеше да ù каже? Тази жена го оставяше безмълвен.
Тя вероятно го мразеше сега. Никога нямаше да му прости. Тя... се появи точно до него и го фрасна в окото.
– Копеле – изръмжа тя.
Удивление и болка запулсираха в него, докато я гледаше опулено. По дяволите, тя беше силна. Беше успяла да пукне костта, подозираше той и раната се подуваше.
– Как успя да се освободиш? – Тези вериги бяха невъзможни за разбиване.
– Имам си начини.
– Как? – настоя той.
– Не мога да бъда заключена, ясно? Независимо какви средства за ограничение използваш, аз не мога да бъда задържана. И ако някога отново опиташ да направиш нещо такова... – Ръцете ù се свиха в юмруци. – Свободата е всичко. Ти знаеш това по-добре от всеки, след като си бил принуден да приютиш демон. Дори беше длъжен да отвеждаш душата на приятеля си всяка нощ векове наред. Задължение, от което аз ти помогнах да се освободиш. Помниш ли? А ти се опита да отнемеш моята свобода... О! Сериозно бих могла да те срежа наполовина с един от ноктите си.