„По-добре така, помниш ли?“
– Тези вериги са били използвани върху богове и винаги са издържали. Единствено ключът може да ги отвори, а той е в джоба ми.
– Голяма шибана работа, кучи сине! Казах ти, че съм могъща. Не е моя вината, че ти не си слушал. Сега ще ти помогна да се биеш с Ловците и ще имаш късмет, ако ударът ми случайно или нарочно не се отклони и не убие теб. Всъщност не мисля, че ще те чакам. – Тя погледна към тунелите и преброи с върха на пръста си. – Ще се видим във... втория, сладкишче. Там беше най-големият и най-лошият Ловец, когато проверих за последно. Просто ще се престоря, че това си ти, и ще закова задника му за тавана.
Тя изчезна миг по-късно и след нея остана само облак от аромат на ягоди, сметана и той усети яростта ù. Проклятие! Той изсвири и забърза напред. Вече нетърпеливите воини скочиха, сякаш някой беше срязал невидими въжета.
Тихо разритаха листа и вейки. Когато Лушън стигна до втория тунел, този на Гидиън, се хвърли върху импровизирания покрив и се остави да падне вътре, защото не искаше да се пренесе и да стресне мъжете си. Гидиън се намръщи, но не коментира, когато го последва отдолу. Оръжията на всеки от тях бяха вдигнати и готови.
Чу се пъшкане. Вик. Лушън се напрегна и започна да търси... да търси... проклятие, не виждаше Аня, нито виждаше...
Ловци. Там. Двама зад ъгъла. Единият биеше възрастен човек, а другият държеше мъж на средна възраст. И двамата затворници молеха Ловците да спрат.
– Кажи ми каквото искам да знам – каза единият Ловец, разумният му тон беше в остро противоречие с жестоките му действия – и болката ще спре. Само това трябва да направиш.
– Писна ми да се връщам с празни ръце – добави също толкова разумно другият, по-висок и мускулест, при което изрита по-стария мъж в стомаха.
Чу се пъшкане. По-младият извика:
– Спрете! Просто спрете! Той не знае нищо повече.
– Знае. Трябва да знае. Кажете ни или ще умрете! Това са единствените ви възможности в момента.
Този, който риташе, пристъпи напред и се наведе към лицето на затворника.
– Ако избереш смъртта, няма да е бърза и без грубости, разбра ли ме? Ще умираш парче по парче.
– Просто оставете баща ми на мира! – По-младият беше обвил ръце около по-стария мъж, сякаш за да го защити със собственото си тяло. – Кълна ви се, казахме ви всичко, което знаем. Просто ни пуснете! Моля ви!
– Не сте. Защитавате тези демони, сигурно дори работите с тях.
Сякаш изчакала пристигането на Лушън, Аня се появи до големия Ловец и просто му преряза гърлото, преди той да разбере, че тя е там. Тялото му се свлече на земята и тя се ухили към Лушън, сякаш казваше: „Виж какво направих!“.
Тя току-що беше убила човек, жестоко и без колебание и беше покрита с кръв. Това, че се усмихваше за стореното, разтърси Лушън тотално. Тя беше съблазнителен и красив ангел, но беше също и убиец. Като него.
Лушън беше опиянен от вида на Аня, искаше да се потопи в нея, но все пак успя да хвърли две ками към втория Ловец. Едната се заби в гърлото на мъжа, а другата в бедрото му. Всяка от тях беше достатъчна, за да го убие, но вместо да избира, Лушън беше решил, че две е по-добре от една. За всеки случай. Не му харесваше колко близо до Аня се развива действието, независимо че беше безсмъртна. Можеше да пострада, а мисълта някой от тези Ловци да я докосне, подпалваше дълбока ярост в него.
– Зад теб! – извика внезапно Аня.
Той се обърна, но не навреме. Един Ловец се беше крил в сенките и сега тихо се спускаше към Лушън. Сблъскаха се и се строполиха на земята. Ножът на Ловеца приближаваше гърлото на Лушън. Мъжът не изглеждаше разтревожен от идеята да убие Лушън и да освободи демона му. Сякаш беше превъртял и смъртта беше единствената му грижа.
– Демонско изчадие! – изплю Ловецът. – Чаках този ден.
Лушън се пренесе и мъжът се пльосна на земята. Окървавен, Лушън се появи зад него, пресегна се и пречупи врата му. В същото време Аня се появи до него и намушка Ловеца в гърдите.
Дишайки тежко, Лушън се изправи и попита:
– Къде са другите?
– Вече убих двама и не съм виждала останалите. – Тя изтри кървавите си ръце от роклята. Алените петна се откроиха на снежнобялата материя.
Видът ù сега беше дори по-еротичен, отколкото когато лежеше в леглото му. Нежно изглеждаща красота, смъртоносна и смела. Принцесата воин. Тя също изглеждаше впечатлена от него. Погледът ù се плъзгаше по него със страст.