Той беше почти два метра висок, целият в мускули и излъчващ опасност. Чисто изкушение.
Устните ù бавно се разтегнаха в усмивка.
– Най-после се срещаме, Цветенце.
Аня не му даде време да отговори. Изви левия си хълбок към твърдото място между краката му, обърна се с еротично движение и му показа гърба си. Синият като лед корсет се държеше само на тънки панделки, а тя знаеше, че полата ù е толкова смъкната под талията, че не покрива ремъците на прашките ù. Опа!
Мъжете – смъртни или други, обикновено се топяха, когато зърваха нещо, което не трябваше.
Лушън си пое рязко въздух.
Усмихна се по-широко. О, сладък прогрес!
Движенията ù бяха напълно в контраст с бързо пулсиращата рок музика, но тя не спря бавното въртене на тялото си. Вдигна ръце към главата си и спокойно прокара пръсти през гъстата си снежнобяла коса, после ги спусна надолу по раменете към лактите и китките, като галеше собствената си кожа и си представяше неговите ръце. Зърната ù се втвърдиха.
– Защо ме призова, жено? – Гласът му беше нисък, но звучеше дисциплинирано като самия воин.
Да го слуша как говори, беше по-възбуждащо, отколкото да я докосва друг мъж и коремът я присви.
– Исках да танцувам с теб – каза тя през рамо. Бааавно въртене на задника. – Престъпление ли е?
Мълчание – знак, че е объркан. После:
– Колко ти плати Парис, за да направиш това?
– Да ми е платил ли? О, сладкишче! – Тя отстъпи назад, усмихна се и притисна задник в него, като се извиваше и въртеше толкова чувствено, колкото ù беше възможно. Здравей, ерекция! Неговата горещина втечни костите ù. – Каква е валутата? Оргазми?
В мечтите ù в този момент той я грабваше ù притискаше твърдия си член в нея.
В действителността той отскочи назад, сякаш тя беше бомба, готова да избухне и увеличи омразното разстояние между тях.
Незабавно я завладя чувство на загуба.
– Без докосване! – каза той. Вероятно беше направил всичко по силите си, да звучи спокоен, но звучеше изнервен. Неестествен. И по-напрегнат от възбуда.
Очите ù се присвиха. Хората наоколо слушаха разговора им и гледаха неговата реакция. „Това не е шоу – излъчи команда към тях намръщена. – Обръщайте се, по дяволите!“
Хората се подчиниха един по един. Но останалите от Повелителите приближиха към нея и се взряха в нея напрегнато, несъмнено любопитни коя е и какво прави тук.
Трябваше да бъдат внимателни и тя го разбираше. Ловците все още ги преследваха. Ловците бяха хора, които глупаво вярваха, че могат да създадат утопия от мир и хармония, ако отърват света от Повелителите и от демоните, които те носеха в себе си.
„Не им обръщай внимание! Времето ти свършва, чика.“ Тя насочи отново вниманието си към Лушън, като изви само глава към него.
– Докъде бяхме стигнали? – попита тя дрезгаво. Прокара върха на пръста си по ластика на прашките си, без да спира, докато не привлече горещия му поглед върху бляскавите ангелски крила в центъра.
– Точно щях да си вървя – каза задавено той.
При думите му ноктите ù се удължиха като на хищна птица. Все още ли мислеше да я отхвърля? Сериозно?
Беше му се показала, дори след като знаеше, че рискува боговете да определят точното ù местонахождение. Нещо, което беше най-добре да избягва, след като същите тези богове планираха да я убият като мръсно животно. Тя нямаше да напусне този клуб без награда.
С усилваща се решителност тя се извъртя, а дългата ù бяла коса погали гърдите му. Аня изпъчи гърди, докато хапеше долната си устна.
– Но аз не искам да си тръгваш – каза тя, цупейки се.
Той отстъпи още една крачка.
– Какво има, сладкишче? – Тя решително мина напред. – Страхуваш се от едно малко момиче?
Устните му изтъняха, но той не отговори. Поне не се беше отдалечил.
– Страхуваш ли се?
– Нямаш представа каква игра играеш, жено.
– О, мисля, че имам. – Погледът ù се плъзна по него и тя замръзна от изумление. Той беше съвършено великолепен. Светлини в цветовете на дъгата играеха по лицето и тялото му. Тяло, толкова красиво изваяно, сякаш беше гравирано в камък. Носеше черна тениска и изтъркани дънки, които покриваха твърди мускули. „Мои!“.
– Казах без пипане – излая той.
Погледът ù се върна към неговия и тя вдигна ръце с дланите навън.
– Не те докосвам, тортичке.
„Но искам... планирам... и ще те докосвам.“
– Погледът ти подсказва друго – каза той напрегнато.
– Това е защото...
– Аз ще танцувам с теб – прекъсна я друг воин. Отново Парис.
– Не! – Аня не отклони вниманието си. Тя искаше Лушън и само Лушън. Никой друг нямаше да свърши работа.