Без Аня той така или иначе щеше да страда.
ШЕСТА ГЛАВА
– Да си обръсна главата – промърмори Аня мрачно. Как ли щеше да реагира Лушън, ако наистина го направеше? Ако му се появеше с гола глава? Вероятно щеше да я нарече грозна и наивна и щеше да ù се съпротивлява още по-яростно. – Тъпак.
И все пак той ù липсваше. Глупаво.
Когато се беше плъзнал в духовния свят, за да придружи душите до ада, тя се беше пренесла в дома на хората, защото знаеше, че той скоро ще дойде. И се беше развълнувала дълбоко, когато го видя отново. Едва не му се беше хвърлила на врата, доволна, че е здрав и цял и че лицето и вратът му вече заздравяват. Беше успяла да овладее порива и да потисне емоциите си.
След това се беше върнала на плажа си в Хавай, обезсърчена, и беше танцувала в любимия си бял цял бански. Сега крачеше близо до водата и разпръсваше блестящ пясък във всички посоки. Косата ù висеше по гърба мокра и къдрава. Слънцето грееше и галеше с горещите си лъчи кожата ù. Водата се плискаше по розовите песъчинки и отмиваше някои от тях от краката ù, а временно потиснатите ù емоции я заляха отново със същата незбежност, с която вълните заливаха плажа.
– Аз исках само да му помогна.
И какво беше получила в замяна за своята щедрост? Той се беше престорил, че я иска, дори я беше оковал за леглото си, а после беше изчезнал. От това още болеше. Тя го желаеше и бе отчаяна, че не можеше да го забрави.
– Такава съм тъпачка.
Защо не можеше да го забрави?
Никой мъж не ù беше въздействал така, а въпреки проклятието си, тя се беше срещала с много. Всички те бяха смъртни. Забавляваха я за малко, докато я засипваха с комплименти, които тя винаги беше копняла да чуе от боговете, но ги забравяше толкова лесно, колкото би искала да забрави Лушън. По-забележителните бяха ставали нейни приятели, въпреки че тя отказваше да спи с тях.
Един по един всички бяха умрели. И колкото и обикновено да беше приятелството им, от загубата още я болеше. Тя беше започнала да презира тяхната човечност и слабост. От няколко години вече не се събираше със смъртни и понякога нощем беше толкова самотна, че гушкаше плюшеното мече, което беше откраднала при откриването на голяма верига магазини за играчки.
Когато беше с Лушън, не се чувстваше самотна. Беше развълнувана. Всеки миг с него беше изненада. А той не искаше да има нищо общо с нея.
Бррр! От този миг нататък тя щеше да стои далеч от него. Щеше да го накара той да дойде при нея. Накрая щеше да дойде, ако искаше да се подчини на Кронос. Търпението обаче не беше нейната най-голяма добродетел и въпреки всичко, докато денят преминаваше, тя осъзна, че копнее да го види отново.
– Аз не съм тъпачка. Аз съм шибана тъпачка.
Да гледа как Лушън се бие, беше най-сексапилната гледка, която някога беше виждала. Изобщо. Той беше смъртоносна сила и тотална Смърт и владееше онези ками с изключителна бързина и плавност. Различните му очи блестяха с обещанието за вечни мъки и тя намираше това за неустоимо.
Все още го намираше за неустоимо.
Харесваше ù да се бие с него. Наслаждаваше се на компанията му и се чувстваше отегчена, когато беше разделена от него.
Сериозно. В това нямаше смисъл. Той беше изключително сериозен и трябваше да е скучен. Но я забавляваше, предизвикваше я и я караше да се чувства жива. Странно, след като беше обладан от Смърт.
Дали той изпитваше нещо към нея? Изобщо нещо, освен презрение и раздразнение? Ако изпитваше, значи го криеше добре. Освен когато я целуваше. Тогава беше напълно различен мъж. Страстен и нежен, и малко див. Целуваше я и го правеше със страст, обливайки я с онзи аромат на рози.
– Кого се опитвам да заблудя? Отивам при него.
Кронос добре беше избрал екзекутора ù. Тя не можеше да стои далеч от него, не искаше той да стои далеч от нея и щеше дори да го остави да се опита да я убие отново само за още една целувка.
– Може да е забавно – промърмори тя, докато се пренасяше.
* * *
Бризът с аромат на ягоди пръв извести на Лушън за присъствието на Аня, когато той се материализира на гръцкия остров, след като беше придружил група души до рая. Беше станала катастрофа с автобус в САЩ – безгрижна компания на път за църковната служба. Бяха ударени от пиян шофьор и всички бяха загинали.