„Напомняне – да споменавам артефактите по-често.“ Благодарение на оскъдната си одежда тя успя да разтвори крака и да го посрещне. По тялото ù незабавно се разля удоволствие, заля я от главата до петите и се задържа.
– Защо ги искаш?
– Тъп въпрос. Заради властта. – Властта да има жетони за размяна, но нямаше нужда той да знае това.
– Мислех, че сме се разбрали – каза той с дрезгав глас. – Ти няма да имаш нищо общо с артефактите.
– Тогава трябваше да си ме убил. – Тя облиза устни и се взря в него. Дъхът ù секна, както винаги. – Реших, че ги искам много, много силно.
Той изръмжа гърлено.
– Не. Мисля, че искаш да умреш. Нарочно ме предизвикваш, а аз ти давам време да се насладиш на последните дни от живота си.
– Колко си мил! – промърмори тя. Все още искаше да го усеща върху себе си. Всъщност, обви ръце около врата му. – Просто се опитвам да оцелея, любовнико. И да се забавлявам, докато го правя.
Ноздрите му трепкаха, сякаш си спомняше нещо неприятно. По челюстта му затрептя мускул и белезите му станаха още по-изпъкнали. Устата ù пресъхна. Тя искаше да го целуне.
– Опитите ти да ме привлечеш на твоя страна няма да те спасят.
Така значи? Проклятие, казваш една малка лъжа и тя те преследва вечно.
– Тогава защо не ме уби? И не ми пруботвай тази глупост, че ме оставяш да се насладя на последните дни от живота ми! Ти не позволяваш на другите души да се наслаждават на последните дни от живота си.
Тежка пауза. Изражението му стана мрачно.
– Може би съм те пощадил, защото знаеш нещо, което може да ми помогне да намеря артефактите, следователно и кутията. Кажи ми!
– Ако знаех нещо, щях вече да съм се добрала до тях, тъпако.
– Тогава не си ми полезна.
Той се дръпна леко и вдигна юмрук, сякаш възнамеряваше да я удари.
През последната седмица го беше гледала да прави това много пъти. Знаеше, че няма да я удари, а ще бръкне вътре в нея с призрачна ръка и ще изтръгне душата ù, оставяйки тялото ù като безполезна черупка.
Трябваше да се срита за това, че му се присмиваше. „Просто исках малко време с него“ – изхленчи тя вътрешно. Тя наистина можеше да мисли само за това. Единствено това я тласкаше да излезе от леглото. Е, това и целувките му.
– Не знам къде са артефактите – каза тя бързо, – но мога да ти кажа още неща за храма. Какво ще кажеш?
Той кимна, сякаш просто беше чакал тя да каже тези думи.
– Давай!
Дали просто не я беше манипулирал? Подъл дявол! Но все пак знанието, че го е направил, накара възбудата ù да се усили. Рядко някой беше по добър от нея в манипулацията.
Тя започна да мачка раменете му и да драска леко. Той не ù каза да спре. Дишането му стана неравно и плитко. Погледът ù се спусна надолу, голите му гърди я омайваха, а топлината на тялото му я привличаше. „Мога да остана така завинаги.“
– Аня – изстена той. Очите му се затвориха, докато пръстите ù се движеха по гърба му.
– За какво говорехме? – попита тя.
– За... храма – каза той, а думите му бяха изпълнени с болка. – Да, за храма.
– Ще ти кажа една тайна за мен и за всички богове, които са минавали по коридорите му – прошепна тя.
– Слушам те. Не спирай!
Тя го докосваше все по-трескаво, позволявайки на пръстите си да се спуснат надолу по гърба му. Към задника.
– По-голяма част от силите ни са зависими от дребни неща като действие и реакция. Хората действат, а ние сме свободни да реагираме. Да помогнем. Или да нараним също така. Затова не можех да помогна на Мадокс и Ашлин, докато те не направиха нещо, за да развържат ръцете ми, така да се каже.
Клепачите на Лушън се отвориха. В дълбините от синьо и кафяво се излъчваше удоволствие.
– Сигурно е строго пазена тайна, защото не знаех за нея. – Той замълча. – Мадокс и Ашлин трябваше да жертват нещо, за да осигурят помощта ти.
– Да. – Тя му се усмихна. – Сега мислиш като бог.
– Значи, за да науча това, което искам да знам, аз също трябва да предложа жертва. – Той кимна, после се пресегна назад и сграбчи едната ù ръка. Дръпна я отпред и я положи върху гръдта ù, но не я пусна, не прекъсна връзката. Не, той проследи всеки от пръстите ù.
Топли тръпки преминаха през тялото ù.
Той беше твърд. Можеше да усети масивната му ерекция да пулсира между краката ù. Той не беше първият мъж, който беше лежал върху нея, но определено беше най-големият. Най-сексапилният. И най-очарователният. Заради проклятието ù той също така беше първият мъж, който тя наистина искаше.