Беше се намръщил и беше разкъсал нейните дрехи и собствените си панталони. Беше обзета от страх. Тя беше крещяла и беше настоявала да я пусне. Той се беше смял. Аня не беше се пренесла, тогава още нямаше тази способност. Тя се беше появила едва след като получи единствения дар от баща си. Беше се борила с Аяс с цялата сила, която притежаваше, и накрая беше успяла да нанесе смъртоносния удар, точно както беше обучавана.
Аня никога не беше съжалявала за действията си. Дори и докато беше гнила в затвора. Никой не вземаше нещо, което ù принадлежеше. Никой.
– За какво мислиш? – попита Лушън, а гласът му беше дрезгав от... възбуда?
Защо да не му каже истината?
– За теб. За секс. За кражба. За друг мъж.
– Любовник? – попита той, гласът му вече беше мрачен.
Ревност?
– Нещо такова.
Очите му се присвиха.
– Мисълта, че може да бъда с друг мъж, изпълва ли те с ярост, Цветенце?
– По дяволите, не – излая той, откъсна се от прегръдката ù и се изправи.
Усети чувство на загуба. Аня се изправи предпазливо. Избърса пръстта от мрежестите си чорапи. „Така е най-добре – каза си тя. – Беше твърде близо да се отдадеш на мъж, който може дори да не те иска. И който определено иска да те убие.“
– Да се върнем към предишния ни разговор! Ашлин трябваше да пожертва себе си, за да спаси Мадокс – каза Лушън отчетливо. Той искаше да разговарят отново за жертвената зала, като се обръщаше и изучаваше откритото пространство. – Какво мога да пожертвам аз?
– Лушън – обади се Страйдър, – наближава време за хранене.
– Трябва ми само още малко време – отвърна той, без да отмества поглед от нея. – Аня? Жертва?
– Да не питаш дали са правени жертвоприношения тук? – Беше изгубила нишката на разговора, твърде разтревожена от собствените си нещастни мисли. – Да. И?
– Кървави жертвоприношения?
– Да. – Накъде биеше той с това? – Когато храмът беше преместен на земята, бяха правени кървави жертвоприношения.
– И какво точно жертваха посетителите, които идваха в този храм?
Тя отново се пренесе мисловно в онези дни. Дори тя беше почитана от смъртните тогава. Всички пренебрегваха боговете напоследък и ги отписваха като явления от митовете и легендите. Това не я тревожеше така, както тревожеше другите. Тя харесваше анонимността си.
– Жертваха членове на семействата си – отговори тя накрая със свит стомах. О, как беше мразила това. Друга причина да се радва, че старите дни вече са... ами минало. – Бяха избирани предимно невинни. Девственици. Прерязваха гърлата им и гледаха как кръвта им изтича.
Лушън пребледня.
– Това ли се очаква тук? Това ли е нужно?
– Не винаги. Понякога кръв, предложена доброволно от някой в нужда, е по-голяма жертва от убийството на някой друг и би вършило работа, но никой не искаше да мисли за това. Щеше да се наложи да наранят себе си, а повечето хора предпочитат да насекат любим човек и да го нарекат благороден акт.
Част от цвета му се върна. Той извади кама от ботуша си и металът изсвистя, докато се плъзгаше по кожата.
Аня отстъпи назад и вдигна длани.
– Какво? Мислиш да ме пожертваш ли?
– Ти нито си девствена, нито любима – промърмори той.
Тя стисна зъби, спря рязко и заби крака в земята. Копеле. Той нямаше представа за първото, а тя нямаше нужда да ù припомнят второто. Все едно се налагаше да го изтъква отново.
– Малко се уморявам от обидите ти, Цветенце. Помогнах ти днес. Помогнах ти миналата седмица. Помогнах ти преди месец.
Той въздъхна разкаяно.
– Права си. Съжалявам. Това беше незаслужено и повече няма да кажа такова нещо.
– Ами, да. – Тя не беше очаквала той да се извини и това я извади от равновесие. – Какво... – думите ù секнаха, когато той сряза първо лявата си китка, после дясната. Шокирана, Аня изтича към него. – Ти си луд, Лушън. Абсолютно луд. – Той нямаше да умре и тя го знаеше.
Но все пак!
– Ще видим – раните му бяха огромни и зеещи.
Нейните китки пулсираха съчувствено. Преди време самата тя го беше намушкала, разбира се, но точно сега, в този момент не можеше да понесе да го гледа наранен. Тя го сграбчи за ръката и дръпна китката му към себе си, надявайки се да спре червения поток. Част от кръвта му капна върху нея, а после на земята.
В мига, в който кръвта докосна пясъка, Лушън изрева и падна на колене. Тревогата на Аня се удвои.