Выбрать главу

Лушън не се обърна към нея, но отговори:

– Ти ни каза, че е казал на Кронос какво е станало с тях. Ти ни каза, че Кронос е търсил, но не ги е намерил.

– Ехо! И това трябва ли да значи, че Зевс е казал истината? Те са врагове, забрави ли? Просто ми кажи за символите!

Лушън стисна красивите си устни и отказа да отговори.

– Добре. Не ми казвай! Аз просто ще се махна от района и ще ти дам възможност да кажеш на момчетата си. Абсолютно няма да остана тук невидима, за да подслушвам. – Тя му се ухили и зачака.

Той изръмжа гърлено.

– Сериозно, знаеш че накрая ще разбера, така че спри да губиш време! Освен това ще ти спестя много време, което ще ти е нужно, за да разчетеш символите сам. Нуждаеш се от помощта ми. Отново. Признай го!

– Добре. Нуждаем се от помощта ти. – Той прокара два пръста по брадичката си, с което показа раздразнението си. – Първият символ има две обърнати надолу линии и една вълниста, която ги свързва.

– Южна Африка – каза Аня без колебание.

– Откъде знаеш? – попита Парис, който изглеждаше много по-напрегнат от преди. Беше се промъкнал до нея и сега я ощипа по задника.

Тя плясна ръката му и отстъпи встрани.

– Аз съм по-умна от теб – каза му тя самодоволно. – Затова знам.

Парис сграбчи китката ù почти отчаяно. Аня не знаеше какво възнамерява да прави с нея. Той... Лушън застана между тях и ги раздели.

Лушън се беше озъбил на воина.

– Добре. – Парис въздъхна и се отдръпна. – Разбрах посланието. Без пипане. – Той спря и погледна надолу към кръста си. – Мамка му! Ножът ми го няма.

Другите Повелители кръстосваха погледите си между Лушън и нея, сякаш търсеха посока.

– Какво? – най-накрая попита тя. – Мислиш, че аз съм го взела?

– Моят също липсва – каза Страйдър ухилен, – но можеш да го задържиш. Мисли за мен, когато го използваш!

Усмивката я изненада и тя откри, че също се усмихва. Докато Лушън не се озъби и на него. Тя сведе поглед, въпреки че тайно беше поласкана.

– Връщай се на работа, голямо момче! – каза тя. – Знам колко мразиш разсейването.

Поне спря да се зъби.

– Вторият символ – каза Лушън и отново прикова вниманието на всички към стената – е единична назъбена линия.

– Това е Арктика. Ах – добави тя и постави ръка върху сърцето си. – Този леден климат връща спомени за първата ни среща. Когато ти се топна освежаващо, а аз гледах от ледника. Помниш ли? – Тя не му даде време да отговори. – Може би това е знак, че сме предопределени да сме най-добри приятели завинаги. Не е ли това страхотен момент за гушкане, как мислиш?

Устните му се опънаха.

– Третият е хоризонтална извита линия с подобна линия, която излиза от нея.

– Това са САЩ.

– Последният е права линия, която се извива почти като края на мачете.

– Египет – каза Аня. После се усмихна и плясна с ръце. – Знаеш какво означава това, нали? Още пътуване и още търсене на съкровища! Къде отиваме първо? А? А? А?

– Откъде знаеш тези места – попита Лушън, повтаряйки въпроса на Парис, когато най-после се обърна към нея. Очите му все още бяха забулени с това неземно синьо.

– Може би Зевс е обиколил и е казал на всеки за тях и какво означават.

– Откъде знаеш? – настоя той.

Майка ù по онова време беше любовница на Зевс и беше подслушала малко, но това не беше нещо, за което Аня обичаше да крещи на всеослушание.

– Казах ти. Умна съм.

– И откъде да знаем ние, че можем да ти се доверим? – попита Парис с ръце на хълбоците.

– Уф. Абсолютно не можете. Но се нуждаете от мен.

Лушън сграбчи ръката ù и я стисна, като извърна Аня към себе си.

– Няма да дойдеш с нас, Аня. Разкарай тази мисъл от главата си!

О, нима?

– Опитай се да ме спреш! Предизвиквам те.

– Знаеш, че мога. Да те спра.

Аня вдигна вежда с непоколебима увереност.

– Така ли? Все още стоя тук жива и здрава, нали?

Дали беше въображението ù, или от ноздрите му излезе пара, миришеща на сяра? Сякаш той беше нейният личен демоничен дракон. Мило! Направо виждаше как в главата му се въртят зъбни колелца, докато той се опитваше да се успокои. Беше повече от секси, когато беше вбесен.

– Признай! Нямаше да знаеш какво означават символите без мен. Нуждаеш се от мен.

– Може да лъжеш – каза той отново като ехо на подозренията на Парис.

– Тогава губи си времето, да търсиш! Какво ми пука? Аз мога да намеря хидрите, докато ти седиш на компютъра. Ще събера артефактите, ще намеря кутията и ще го направя преди ти и твоят Тестостеронен отряд дори да сте запазили билети за полет.