И четиримата воини изръмжаха към нея.
– Какво? Чувствителна тема? – попита тя с цялата си невинност.
– Ще се разделим – каза Лушън, без да отмества поглед от Аня. – Парис, ти и Гидиън заминавате за САЩ.
Парис се намръщи към небето.
– А, човече! Защо съм залепнал за Лъжи?
– Най-голяма площ, най-много хора. Ще бъде по-добре да има двама воини там – обясни Лушън. – Страйдър, ти заминаваш за Южна Африка. Амън, ти за Египет – той се вгледа в Аня. – Аз се отправям към Арктика.
– Може да искаш да носиш палто – предложи Аня услужливо.
Очите на Лушън се присвиха. Тя едва устоя да му прати въздушна целувка.
– Ще позвъня на Сейбин – каза Страйдър – и ще му кажа какво открихме. Кой знае? Може той да открие нещо повече в римския храм.
– Знаеш ли нещо за онова място, Аня? – попита Лушън.
– Само че се нарича Храм на Тези, за които не се говори.
– Тези, за които не се говори? Чувал съм за тях – каза Гидиън.
Което, разбира се, означаваше, че не е. Дори само мисълта за храма я накара да потрепери.
– Родителите заплашваха немирните си деца с изгнание в това обречено място. Може би защото винаги се чуват писъци, които отекват от стените.
– Кои са Тези, за които не се говори?
– Никога не съм ги виждала. Държах се на разстояние. И както твърди името, за тях рядко се говори извън редките родитески заплахи.
Лушън въздъхна.
– Обади се на Сейбин, ако искаш – каза той на Страйдър, – но аз смятам да се пренеса в Рим и да му кажа лично. Ще огледам храма, докато съм там. Кръвта ми подейства като катализатор тук. Може би ще подейства и там.
Надежда изпълни въздуха. Аня знаеше, че са по-близо до успеха от всякога.
– Къде да започнем търсенето, когато стигнем? – попита Парис. – Точно сега знам само, че трябва да отида в САЩ. Както каза, това е адски голямо място. С много жени – добави той. Устните му бавно се извиха в усмивка и напрежението по лицето му изглежда намаля само при перспективата за прясно месо.
– Къде да търсят? – настоя Лушън.
Всички отново се обърнаха към нея.
Първо искаха помощта ù, после не, после я искаха отново.
– Какво? Аз съм просто тъпа, досадна низша богиня. Ненужна. Нежелана. Не-...
– Можеш да дойдеш с мен – прекъсна я Лушън.
Ах, такъв ентусиазъм! Тя стисна зъби вбесена. И все пак въпросите и ръмженето му бяха по-добри от всички тези седмици неумолимо хладнокръвие. Ха! Може би трябваше да го притисне още малко.
– Извинявай! Какво каза? – Тя сложи шепа около ухото си. – Не те чух.
– Можеш да дойдеш с мен – повтори той силно. Мрачно.
Сега тя кръстоса ръце пред гърдите си. „Продължавай да притискаш така и той може да ти се нахвърли.“ Моля те, моля те, моля те!
– Ще ме убиеш ли?
– Знаеш, че трябва, но ще те предупредя достатъчно навреме, преди да го направя.
Тя и без това не искаше той да спира.
– Много добре. – Можеше ли този ден да стане още по-хубав? Скоро тя щеше да пътува сама с него, вероятно щеше да се бие с него. Перспективата не трябваше да я вълнува, но я развълнува. Тя искаше възможност да подхранва желанието, което беше видяла у него по-рано, колкото и да беше опасно това. – Приемам.
– Къде да търсим? – повтори Парис.
– Трябва да знаеш, че не знам всички отговори. – Ако продължаваше така, скоро мъжете щяха да я уважават само заради ума ù. Ъхъ!
– Аня! – предупреди Лушън.
– Какво? Не знам. Просто накарайте Ашлин да проследи всякакви слухове за огромни грозни чудовища. Това вероятно е Хидра. О, и тя обича водата. Така че, може да проследите всички слухове за огромни грозни чудовища, забелязани близо до вода.
Мъжете кимнаха и тя отново беше забравена, докато разговаряха помежду си за това от какви провизии се нуждаят, кога да тръгнат и дрън-дрън-дрън.
Аня се промъкна до Лушън и прокара пръст по гръдната му кост.
– Ще се забавляваме двамата с теб.
Той тъкмо разказваше каквото знаеше за Южна Африка, но думите му бързо заглъхнаха. Той се обърна към нея с бляскащи очи. Тя може би никога нямаше да разбере какво искаше да ù каже, защото още преди да е отворил уста, тя му прати въздушна целувка и изчезна.
ОСМА ГЛАВА
Докато пазаруваше нещата, от които се нуждаеше за предстоящото пътуване (междувременно прибра осемнадесет души и ги изпрати до последното им място за почивка), Лушън не усети изгарящия поглед на Аня върху себе си. Нито подуши съблазнителния ù ягодов аромат.