Къде беше тя? Какво правеше?
С кого го правеше?
Юмруците му се свиха, кокалчетата му пулсираха, а ставите му бяха толкова сковани, че сякаш бяха трошливи.
Аня му липсваше повече от всякога. Беше свикнал с присъствието ù и нищо не изглеждаше както трябва, когато я нямаше. Освен това се тревожеше за нея. Дали Кронос се беше уморил от лишените от ентусиазъм опити на Лушън да я убие и беше решил сам да се занимае с унищожението на Аня?
Сега ноктите му се забиха в дланите и пуснаха кръв. „Тя е добре.“ Кронос не беше способен да я убие, ето защо беше дал задачата на Лушън. Аня беше в безопасност от краля на боговете.
„Времето тече...“
Лушън очакваше копелето да пристигне всеки момент и да го накаже за провала му. Но наказанието беше започнало да има все по-малко значение за него.
Той искаше да прекара повече време с Аня и възнамеряваше да изпълни желанието си. Жалко, че не отиваха на Хавай. Но Лушън знаеше, че Аня ще го последва, където и да отиде, затова избра Арктика – единственото място, за което мислеше, надяваше се, че ще охлади желанието му.
Защото Аня не просто му липсваше, той я желаеше. Силно.
Тя започваше да го завладява. Напоследък можеше да мисли само как я съблича. Как лиже горещата точка между краката ù и ù доставя удоволствие по всеки въобразим начин. И дори по някои невъобразими. Как гледа лицето ù, докато тя свършва. Как стиска в шепа косата ù, докато тя смуче члена му. Напоследък? Ха!
Дори сега потрепери. Потрепери като проклет смъртен.
Тялото му копнееше за Аня всеки път, щом тя го доближеше. Ставаше му все по-трудно да се отдалечи от нея. А да отблъсне опитите ù за сближаване, му беше почти невъзможно.
„Спри да мислиш и довърши пазаруването!“ – нареди си той, докато крачеше по павираните улици на града. Беше се пренесъл от острова до Атина и слънцето светеше ярко. Последния път, когато беше тук преди векове, мъртви тела и кървави пурпурни реки изпълваха улиците.
Той престана да мисли за миналото. Въздухът беше свеж и солен. Трябваше да се наслади на мекото време, докато можеше. Твърде скоро щеше да усети ледения вятър на Арктика. С Аня.
Проклятие! Какво беше нужно, за да я пропъди от главата си напълно?
Лушън събра цялата си решителност и направи наум списък с всичко необходимо. Палто. Ботуши. Термобельо. Дебели чорапи. И ръкавици. Можеше да се пренесе до Буда и да вземе всичко от там, но нещата, които притежаваше, бяха предвидени за поносими зими. В Арктика беше много, много по-студено. Трябваше да понесе вледеняващите ветрове и безкрайните полета от сняг, простиращи се до хоризонта. Може би късметът щеше да е на негова страна и щеше да намери Хидра бързо. Обади се на Мадокс и му каза да помоли Торин да потърси възможни свидетелства.
Какво правеше Аня?
Този път дори не се опита да я пропъди от мислите си. Вътрешната борба очевидно не му помагаше. Аня. В Арктика. Сама с него. Може би щяха да намерят Хидра бързо и това нямаше да бъде толкова хубаво.
Последния път, когато с Аня бяха заедно на студа, тя го беше бутнала в ледената вода. Споменът вместо да го озлоби, го разсмя. Аня, която стоеше на онзи ледник и го чакаше, а после го бутна с всичката си сила, беше красива. А тестисите му бяха замръзнали.
Тя се беше засмяла – звънтящ звук на истинско веселие. Опиянителен и прелъстителен. Той искаше да го чуе отново.
Богове, той се възхищаваше на смелостта и упоритостта ù. Всеки друг би се уплашил, ако беше преследван от Смърт.
„Къде е тя?“ – зачуди се отново. Дали най-после не ù беше омръзнал?
Докато подминаваше един магазин, удари с юмрук стената. Камъкът ожули кожата му. Независимо дали беше омръзнал на Аня или не, скоро щеше да я има само за себе си, далеч от останалите воини. Надяваше се да научи колкото е възможно повече от нея и да ù попречи да научи каквото и да било от него.
Надяваше се да изпълни дълга си.
Той забави крачка и се принуди да огледа околността. Изумрудени дървета обрамчваха повечето сгради, протягаха се нагоре и хвърляха сенки. По улиците нямаше коли (бяха затворени за движение), затова хората трябваше да вървят пеш до там, където бяха тръгнали.
Търговците бяха окупирали улиците и продаваха всичко – от плодове и зеленчуци до тънки шалове и брави. Тук нямаше нищо, което би могло да го топли в Арктика.
– Тук никога няма да намериш това, което ти е нужно – каза Аня внезапно и изравни крачка с него.
Кръвта му мигновено се сгорещи, докато се оглеждаше наоколо, за да е сигурен, че никой не е забелязал внезапното ù появяване. В нея се взираха единствено неколцина мъже, но той не можеше да разбере дали са шокирани, или просто очаровани.