– Имаш късмет, че няма да те ударя тук и сега – каза той, потвърждавайки мислите ù. Ръката му се отпусна отстрани.
Аня спря да се движи и го зяпна изумена с отворена уста. Той беше готов да я удари, защото мирише на плод? Това беше... това беше страхотно... разочароващо. В съзнанието ù се оформяше думата опустошително, но тя я отхвърли. Едва познаваше този мъж, той не можеше да я опустоши.
Тя не очакваше от него да падне в краката ù, но беше очаквала да откликне благосклонно. Поне малко.
Мъжете харесваха жени, които поемаха инициативата. Нали? Тя беше наблюдавала смъртните твърде много години и изглеждаше, че винаги е така. „Ключова дума, чика – смъртни.“ Лушън не беше и никога не е бил смъртен.
„Защо той не ме пожела?“
През всички тези дни, през които го беше наблюдавала, той не прояви благосклонност към никоя жена. С Ашлин, любовницата на приятеля му, се отнасяше с добрина и уважение. С Камео – единствената жена воин в жилището тук – се държеше нежно и с почти родителска загриженост. Не с желание.
Не че предпочиташе мъже. Погледът му не се задържаше върху мъже с глад или някакъв намек за по-нежна емоция.
Тогава дали не беше влюбен в определена жена и заради това не искаше да допусне никоя друга до себе си? Ако беше така, кучката щеше да изчезне!
Аня прокара език по зъбите си и ръцете ù се свиха в юмруци. Из сградата продължаваше да се носи пушек, мъглив и призрачен. Жените отново започнаха да пълнят дансинга, опитвайки се да подмамят Повелителите обратно при тях. Но воините продължаваха да наблюдават Аня и да чакат окончателната присъда коя и какво е тя.
Лушън не беше помръднал и сантиметър, сякаш цялото му тяло беше вкоренено. Тя трябваше да се откаже, да си тръгне и да ограничи щетите, преди Кронос да я е намерил. „Само слабите се предават.“ Вярно. Тя вдигна брадичка решително. Само с мисъл промени песента, която гърмеше през колоните. Ритъмът незабавно стана бавен и мелодичен.
Аня принуди изражението си също да омекне и тръгна бавно към Лушън, скъсявайки проклетото разстояние между тях. Прокара пръсти по силните му и твърди гърди и потрепери. Без докосване. Ха! Щеше да се научи. Анархията не беше послушно кутре.
– Ще танцуваш с мен – измърка тя. – Това е единственият начин да се отървеш от мен.
И за да го подразни още, тя се изправи на пръсти и захапа нежно ухото му.
От гърлото му се разнесе ръмжене и най-после я обгърна с ръце. В началото тя помисли, че иска да я изблъска. Но после той я дръпна плътно до тялото си. Гърдите ù се прилепиха до тялото му, а краката ù яхнаха лявото му бедро. Само от това тя вече беше влажна.
– Ако искаш да танцуваме, тогава ще танцуваме.
Той бавно започна да я полюшва в ритъм. Телата им бяха притиснати, а сърцевината ù се триеше в кожата малко над коляното му. Стрели от удоволствие пламнаха и се втурнаха в кръвта ù, без да оставят и част от нея незасегната.
Богове в небесата! Това беше по-хубаво, отколкото си беше представяла. Очите ù се затвориха. Той беше голям. Навсякъде. Раменете му бяха толкова широки, че тя изглеждаше дребна. Торсът му беше толкова мускулест, че я обгръщаше. И през цялото време топлият му дъх галеше бузата ù като грижовен любовник. Разтреперана, тя прокара ръце по гърба му и ги сплете в тъмната му копринена коса. „Да. Още!“
„Полека, момиченце!“ Дори да я искаше така, както тя него, Аня не можеше да го има. Не напълно. В това отношение тя беше толкова прокълната, колкото и той. Но можеше да се наслади на момента. О, как щеше да му се наслади! Най-после той ù откликваше.
Носът му се отри в бузата ù.
– Всеки мъж в тази сграда те желае – каза той тихо, но думите му бяха толкова остри, че можеха да срежат като с нож. – Защо аз?
– Защото – каза тя и вдиша дълбоко розовият му парфюм.
– Това не отговаря на въпроса.
– Не беше предвидено да отговарям – каза тя, повтаряйки думите му от по-рано. Зърната ù все още бяха твърди, прекалено твърди, и се триеха в корсета ù, увеличавайки желанието ù. Кожата ù беше прекалено чувствителна и дори от разстояние Аня долавяше всяко движение на Лушън. Дали беше изпитвала нещо толкова еротично?
Лушън стисна здраво косата ù, като едва не отскубна кичури.
– Забавно ли ти се струва да дразниш най-грозния мъж тук?
– Най-грозният? – Как можеше да каже нещо подобно, когато той я привличаше така, както никой никога не беше успявал? – Но аз изобщо не съм се приближавала до Парис, захарче.