Членът му се размърда, когато си представи Аня с него под душа и водата, стичаща се по голото ù тяло.
– Никога.
– О, Луси! Това е напълно варварско. – Тя прехапа долната си устна, обиколи масичката и се наведе, за да прошепне в ухото му: – Но е нещо, което искам да видя лично.
Паднал кичур от косата ù забърса бузата му и очите му се затвориха в есктаз. Кръвта му внезапно пламна и за секунди се развилня извън контрол. Вместо да я целуне, както толкова отчаяно искаше (глупаво, опасно... чудесно), той някак събра воля да се вдигне и да се отдалечи от нея.
– Наистина знаеш как да развалиш купона.
– Аня.
– Не. Нито дума! Да се махаме от тук! – каза тя, но гласът ù леко пресекваше.
Лушън със срам осъзна, че краката му треперят. Членът му беше толкова твърд, че го болеше. Едно погалване и щеше да свърши.
Аня не погледна назад, докато крачеше към вратата. Отвори я и излезе от апартамента, като очакваше той да я последва. Той се задържа замалко, като вдиша и издиша, позволявайки на студения въздух да го успокои.
Всеки мускул в тялото му беше стегнат от нетърпение и желание към нея. Само за нея. Дори демонът изглежда болезнено я искаше и вече не мъркаше, а ревеше жадно.
„Мисли за артефактите и кутията! Мисли за Ловците! Мисли как държиш мъртвото тяло на Аня в ръцете си!“
Това го отрезви.
Покрай него внезапно се понесе ядосан шепот.
– Аз чакам, Смърт.
Кронос.
Кръвта на Лушън се смрази напълно. Кралят на боговете най-после се беше върнал. Защо тук? Защо сега? „Защото отсрочката ти свърши.“ Кралят не се беше материализират. Какво правеше?
– Ти ме разочароваш, Смърт. Отново и отново ме разочароваш.
– Съжалявам.
– Лъжец!
Екотът от думата почти спука тъпанчетата му.
– Ти няма да страдаш заради това – добави богът тихо, – но приятелите ти ще страдат. Ще започна с Парис. Ще го пратя на място, където няма жени. Ще му попреча да напуска и ще се смея, докато отслабва. Ще се смея, когато бъде принуден да се обърне към други мъже за сила. А когато свърша с него, ще се заема с Рейес.
„Бори се с него, както Аня!“
– А после ще ги убиеш ли? Ще освободиш демоните им да бродят по земята обезумели? Никой смъртен няма да се преклони пред теб, щом демоните започнат да причиняват опустошение.
– Зевс може да не е бил способен да защити хората от вашите демони, но аз мога. Искаш ли да чуеш какво ще направя с Рейес?
„Бори се!“
– Ще му попречиш да се наранява, сигурен съм. Вероятно ще го залееш с удоволствие, с което той не би могъл да се справи.
– Смееш да ми се присмиваш?
– Не. Но не искам да направя това, което ми заповяда.
– Наясно съм с това, Смърт. Също така ми омръзна да чакам. Кой от нас мислиш, че ще излезе победител и ще получи това, което желае?
– Ами ако... – Лушън стисна устни. Дали да го направи? „Да“, реши той миг по-късно. Трябваше. Нямаше друг начин. – Аня има нещо, което ти желаеш. А ако аз ти го доставя?
Няколко секунди минаха в нажежено напрежение.
После, вече по-спокойно, Кронос каза:
– Ще ти позволя да опиташ. Ако се провалиш в това, ти ще ми донесеш тялото ù. Ако се провалиш и в това, няма да бъда толкова снизходителен. Ще направя всичко, което ти обещах, а и някои други неща. И ще те накарам да гледаш, докато го правя. Сега върви!
Силен порив на вятър тласна Лушън напред. Той изръмжа, изправи се и последва Аня. Откри я във фоайето на сградата жива и здрава, въпреки че Кронос беше наблизо. Трябваше да вземе този ключ от нея. Точно сега това беше единственият начин да я спаси. Ако се провалеше...
Стомахът му се усука на болезнен възел. Нямаше да се провали.
Той си позволи да огледа сградата. В ъгъла имаше огромна камина със запален в нея огън. На бюрото до нея имаше двама мъже, които зяпаха Аня с открито одобрение. Лушън се намръщи. Без да обръща внимание на смъртните, вероятно не ù пукаше за тях, тя потупваше с крак нетърпеливо и изучаваше яркорозовите си нокти.
Предишния ден бяха червени. Нали? Може би сини. Тя ги променяше всеки ден, почти толкова често, колкото сменяше настроението си.
Лушън изсъска към мъжете, докато минаваше покрай тях, неспособен да сдържи звука. Беше твърде раздразнен, за да му пука за последствията. Твърде нервен, за да помисли, че проявата на собственическо чувство към жена като Аня може да му донесе единствено сърдечна болка.
„Тя не е твоя и никога няма да бъде твоя.“ Дори нищо друго да нямаше значение, кражбата на ключа ù щеше да му гарантира това.
Той не проговори, когато мина покрай нея, но тя закрачи до него. Лушън усещаше топлината на тялото ù и аромата на ягоди – двете му любими неща, осъзна той. Светът му нямаше да е същият без тях.