В главата му прозвуча рев. Да не я докосва? Да не я целува?
– Защо не искаш нищо повече от целуване и докосване?
– Защото... – Тя скръсти ръце под гърдите си, като от това те се притиснаха една в друга.
Свещени богове!
– Отговори ми!
– Защо? Ти рядко ми отговаряш. – Тя отново прокара пръст по корема си.
Погледът му проследи движението. Лушън преглътна внезапно появилата се в гърлото му буца. Тя би се отдала на някой друг, но не и на него. Стисна зъби, когато го осъзна. На него тя щеше да позволи единствено да я целува. Не беше достатъчно добър за нещо друго.
Искаше да я мрази за това, но той сам си го беше причинил. Умишлено се беше нарязал, за да не го искат жените. И въпреки че Аня очевидно не го намираше за достоен, той все още искаше да спаси живота ù.
– Трябва да обсъдим нещо, Аня.
– Какво? Как най-добре да движиш езика си ли?
– Ключът. Дай ми ключа, който Кронос иска, и ще направя всичко, което пожелаеш, ще те целувам както искаш да те целувам.
Лицето ù прибледня.
– По дяволите, не! Не те искам толкова силно.
Той го знаеше, но от думите ù го заболя.
– Ако дадеш ключа, ще спасиш живота си.
– Без ключа животът ми няма да си заслужава да се живее. Повече не искам да говоря за това. Искам да говорим за нас.
– Не може да има нас, докато не ми дадеш ключа.
– Ключът е мой – извика тя – и никога няма да го дам. Разбра ли? Никога! По-скоро ще умра.
– Ти ще умреш, ако не го дадеш. Ти ме принуждаваш да действам, Аня.
– Какво? Планираш да го откраднеш ли?
Той не отговори.
– Ще съжаляваш, ако опиташ.
Отново не отговори.
– Забрави за ключа! Ние се забавлявахме и все още може да се забавляваме.
– Кронос дойде при мен и заплаши тези, които обичам. Нямам време, Аня. Трябва да му предам или ключа, или теб. Предпочитам да му дам ключа.
Вената на шията ù пулсираше бързо.
– Кога дойде той при теб?
– Преди да отидем на пазар – призна Лушън.
– Затова тръгна толкова лесно. Мислел си да ме разнежиш, за да ти предам ключа. – Тя се засмя горчиво. – Или може би си мислил, че ще се изпусна и ще ти кажа къде е, а ти ще го откраднеш. Дотук с твоите възвишени принципи.
– Кое да бъде? Ти или ключът?
– Аз. – Аня вирна брадичка. – Казах ти. Няма да се разделя с ключа.
– Аня! – Лушън се мразеше. Мразеше Кронос. Мразеше дори жената, която се опитваше да спаси. Тя го караше да чувства. Сега повече от всякога емоциите бяха негов враг. – Това е последното ти предупреждение.
– Лушън, не мога да го дам. – Сълзи изпълниха очите ù. – Не мога.
Тези сълзи...
– Защо?
– Просто не мога. Няма.
Не беше останало какво да каже. „Направи го! Свърши с това! Време е.“
– Ето ти предупреждението. Ще го направя бързо. Първо ще те убия. След това ще взема душата ти. – Той се пренесе до нея. В следващия миг вече беше възседнал бедрата ù, камите бяха в ръцете му, готови за удар.
Насълзените ù очи се разшириха от шок.
– Съжалявам – каза Лушън и удари.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Парис скиташе по павираните улици на Атина, а слънцето блестеше ярко и златно. Нямаше вятър и цареше спокойствие, а белите древни останки привличаха погледа. Нежните морски вълни наблизо създаваха съвършен звук.
Той трябваше да се приготвя за предстоящото си пътуване до САЩ.
Но не се подготвяше.
Той търсеше жена, каквато и да е жена, която би го искала. Но независимо какво казваше или правеше, жените в Гърция не му отвръщаха така, както жените в Будапеща. По дяволите, както жените навсякъде другаде по света.
Той не го разбираше. Физическата му привлекателност не се беше променила. Той беше красиво копеле. Поведението му не се беше променило. Той беше най-чаровният тип, когото познаваше. Нищо у него не се беше променило. Но преди да дойде тук, трябваше само да спре погледа си върху жена, за да започне тя да се съблича и да се подготвя за неговото удоволствие. А тук – нищо. Нула.
Жени от всякаква възраст, размер и цвят се отнасяха с него като с прокажен.
Тъжно, но в този момент се нуждаеше единствено от пет минути и чифт разтворени крака.
Без секс отслабваше. Ставаше уязвим и неспособен да се защитава от Ловците и от ожесточените им атаки.
Ако беше възможно, щеше да е избрал една жена и щеше да се е оженил за нея. Щеше да я е отвел някъде, за да се наслаждава само на нея. Но това беше невъзможно. Човешките жени бяха смъртни, а и демонът в него нямаше да позволи такова нещо. Веднъж спал с дадена жена, Парис не можеше да се възбуди отново с нея. Независимо колко много искаше да бъдат заедно.