Выбрать главу

А докато невъзможното станеше възможно (иначе казано титаните да облекат полички на балерини и да размахат вълшебните си пръчици, докато танцуват и пеят за любов), той просто трябваше да потърпи.

Най-накрая двамата със Сиена завиха зад ъгъла и пред тях се появи кафене на открито. Пред огромната витрина на заведението бяха подредени кръгли маси и столове с високи облегалки. Намериха свободна маса и бързо се настаниха.

– От колко време си в Гърция? – попита тя, като настани листовете и чантата в скута си.

– Малко повече от седмица, но работех.

– О, това е ужасно. Значи не си имал възможност да разгледаш забележителностите? – Тя подпря лакти на масата и го загледа с отнесено изражение. – Сам ли си тук, или с група?

Той не отговори на въпроса ù и каза:

– В момента гледам най-интересната забележителност.

„Само така, момче! Това беше малко евтино, дори за теб. Какво? Сега ще я помолиш да проучите любовните сцени в книгата ù ли? Намали темпото!“

Тя обаче се изчерви отново. Червенината изглеждаше красиво на луничавата ù кожа. Пенисът му запулсира в отговор.

Сервитьорката дойде и те поръчаха. Парис се изненада, че придружителката му (как каза, че ù беше името?) поръча чисто черно кафе. Той би заложил на нещо сладко. За себе си поръча двойно еспресо.

Когато кафетата им пристигнаха след няколко минути, той отново обърна внимание на луничките. Осъзна, че тя става все по-прекрасна с всяка секунда. Под луничките кожата ù беше с оттенък на перла, а очите ù сега бяха повече зелени, отколкото кафяви.

– Благодаря за кафето – каза тя и отпи. Пресегна се със свободната си ръка и потупа пръстите му. В мига на контакта стремителни горещи тръпки плъзнаха по ръката му, неочаквани и толкова изящни, колкото беше и жената.

Тя ахна. Той едва приглуши стона, изтръгнал се от гърдите му.

– Удоволствието е мое – отвърна той. Възбудата му растеше и растеше. Твърде рано ли беше да действа? Щеше ли тя да избяга?

– Е, ти така ù не ми каза. Какво правиш в Гърция? – Тя отдръпна ръката си, но зяпна неговата, сякаш имаше нещо нередно с нея.

– Просто ми се пътуваше – излъга той. Беше споменал нещо за работа преди малко. – По работа. Аз съм... модел – това беше лъжа, която използваше често.

– Еха! – каза тя, очевидно разсеяна. Намръщи се, пресегна се и отново докосна ръката му.

Тръпките отново се втурнаха през него. А изглежда през нея също. Тя ахна за втори път и обърна ръката си, за да я огледа. Може би сега беше моментът да направи своя ход.

– Харесва ми допирът на кожата ти.

Тя се размърда нервно и отмести поглед.

– Благодаря.

Съвсем бавно той хвана ръката ù и я поднесе към устните си. Целуна леко вътрешната страна на китката ù. Горещите тръпки отново пламнаха между тях, вече постоянни и толкова еротични, че той беше готов да я умолява да спи с него.

Когато тя не възрази, той плъзна език по вената ù.

Тя ахна и се дръпна. Не от него, а от изненадана... От наслада? Никога преди не се е чудил, но в този момент не можеше да разгадае изражението ù. Не можеше и да я пусне. Допирът до нея му действаше като оголена жица – заковаваше го на място и го държеше в плен на тези електрически сътресения.

– Аз не правя това – каза тя, докато си поемаше въздух. – Никога не пия кафе с непознати мъже, нито им позволявам да ме целуват. Особено с мъже модели.

– Но аз не те целувам.

– О! Ами... Имах предвид... просто имах предвид китката ми. Ти целуваш китката ми.

– Бих искал да те целуна. – Той я изпиваше с поглед през гъстите си мигли. – Да те целуна истински.

– Защо? Не ме разбирай погрешно! – побърза да добави тя. – Радвам се. Но защо мен?

– Ти си привлекателна жена.

– Така ли?

– О, да! – Гласът му беше дрезгав от възбуда. – Не усещаш ли желанието ми?

– Аз... аз... – Тя отново задъвка долната си устна. Нервен навик?

Беше мило, но той искаше да дъвче тази устна.

– Не знам какво да кажа – каза тя. Прокара пръст по устните си, сякаш и тя си представяше езика му там.

– Кажи „да“!

– Но ние сме непознати.

– Няма нужда да сме познати. – Богове, той нямаше търпение да я вкуси. Цялата.

– Бихме могли, не знам, да отидем в моята хотелска стая – предложи тя срамежливо. – Ако искаш, разбира се. Може да пийнем по нещо. Имам предвид нещо повече от кафе. Но не предлагам да имаш нещо повече, ако не искаш. Мамка му! Нервна съм. Съжалявам.