– Да отидем на ново и за двама ни място! – Той никога не влизаше в домовете на смъртните. Беше направил грешката само веднъж. А не можеше да я отведе във временния си нов дом. Това щеше да постави на опасност другите воини, ако Ловците го проследят. Така оставаше да наеме хотел. – Някъде наблизо.
– Аз... аз... – заекна тя отново.
Той се изправи, наведе се към нея и притисна устните си към нейните. Тя незабавно ги отвори, без да протестира и той плъзна език за една гореща, изгаряща целувка. Вкусът ù беше по-добър, отколкото си беше представял. Мента и лимони, кафе и страст. През него вече течеше сила.
Каква ли щеше да е на вкус между краката?
– Дддобре – каза тя задъхано, когато той се дръпна. Зърната ù бяха твърди. – Трябва ли да си вземем стая?
Той щеше да прокара език около тези зърна, преди да ги засмуче. Щеше да я накара да се гърчи, докато ù доставя удоволствие първо с пръстите си, а после тя щеше да крещи, докато я изпълва и с члена си. Щеше да прекара часове да ù доставя удоволствие.
Парис изстена, изправи се и пое ръката ù. Тя не възрази, когато ù помогна да се изправи. Той хвърли няколко монети на масата.
– Насам! – каза той.
Държаха се за ръце, докато бързаха по тротоара и Парис отново се замечта да може да се пренася като Лушън. Не беше сигурен колко дълго би могъл да чака, за да има тази жена. Разбира се, когато утолеше страстта му, тя щеше да изгуби привлекателността си. Но дотогава...
– Чакай! – каза тя внезапно.
Той осъзна, че диша тежко и едва не изкрещя „не“. Дръпна я в една уличка. Беше толкова отчаян. Мястото беше изпълнено със слънчева светлина, но поне щяха да имат малко усамотение.
– Да – каза той и я притисна към стената. Моряшката ù фланелка имаше цепки от двете страни и разкриваше малки участъци кожа.
– Дори не знам името ти. – Тя не го избута, както се страхуваше той, а го гледаше със страст, докато обвиваше ръце около врата му.
„Пак съм тук“ – помисли той и промърмори:
– Парис. Казвам се Парис. – И я целуна така, че дъхът ù спря.
Тя изстена и той погълна звука. Краката ù се разтвориха. Еректиралият му член се притисна в най-сладката част от нея, потривайки се и имитирайки секс. Този път изстена той.
Съвършенство.
Тя мачкаше гърба му и ноктите ù го драскаха през материята на тениската му. През цялото време езиците им се дуелираха. Когато обви с длан гърдата ù, целувката се задълбочи и завъртя като в див прилив.
„Трябва да докосна кожата ù.“ Той пъхна ръка под тениската ù (гладка кожа, ах, толкова хубаво!) нагоре по плоския ù корем (тя потрепери) и той отново обви гърдата ù.
Тя не носеше сутиен и той усети мекотата на кожата ù, както копнееше. Милостиви небеса! Гърдите ù бяха малки, но съвършено оформени. Той нежно стисна едно зърно и го завъртя между пръстите си алчно, наслаждавайки се на усещането. Тя изви бедра и погали члена му.
– Толкова сладка – изръмжа той.
– Парис – каза тя задъхано.
– Трябва да бъда в теб.
– Аз... аз... съжалявам.
С целувки той проправи пътека по бузата и брадичката ù. Тя нямаше да съжалява, че му се е отдала. Той щеше да се погрижи добре за нея. Щеше да си го спомня с усмивка до края на живота си.
– Защо?
– За това – каза тя. Вече не звучеше задъхано или възбудено. Звучеше решително.
Остра болка го прободе във врата. Той се дръпна объркан. Олюля се. Усети странна летаргия да се разлива в него и да кара коленете му да треперят.
– Какво... защо? – Гласът му беше слаб. Нередно.
Лицето ù изплува пред него, но той виждаше само че тя носи безчувствена маска. Луничките ù се замъглиха и сляха. Той я гледаше, докато тя затвори капака на опаловия пръстен, скривайки острия връх вътре.
– Злото трябва да бъде стъпкано – каза тя решително.
„Все пак е Стръв“ – помисли той и тогава светът му почерня.
* * *
Рейес седеше в сенчестия ъгъл на един италиански стриптийз бар и мислеше, че всяко такова заведение прилича на останалите, независимо в коя страна се намира. Беше дошъл в Рим, да търси кутията на Пандора, но му беше трудно да се концентрира и беше успял единствено да вбеси приятелите си, вместо да им помогне.
Най-накрая му бяха казали да се махне и да се успокои, преди да се върне при руините на храма на Тези, за които не се говори.
Затова седеше и режеше ръката си под масата, за да не види никой какво прави. Обладан от духа на Болка, той трябваше да чувства острото жило на агонията ежедневно. Нищо друго не го успокояваше.