Усещаше как я заливат болка и гняв, докато се пренасяше от едно място на друго. Тя се опитваше да замъгли следите си, за да избяга на Лушън. Днес беше пазарувала с него и се бяха смели заедно. Беше му казала за ключа. За първи път на него изглежда му харесваше (и се наслаждаваше!) на присъствието ù. Още повече, че беше обещал да я вземе с него на Арктика.
А после се беше опитал да я убие.
Горещината на гнева ù се усили, а остротата на болката ù я сряза дълбоко. Как смее той! Тя винаги е била мила с него.
Е, помисли тя с присвити очи, това щеше да се промени. Тя щеше да убие него. Нямаше повече да го желае. Нямаше повече да го целува и да си представя как я обладава. Аня кипеше вътрешно, когато се пренесе в апартамента си в Швейцария, и бързо се преоблече в тениска и черни ластични панталони, които нямаше лесно да се изцапат с кръвта на Лушън и да ù напомнят в идните години какво е трябвало да му причини. После се пренесе на две други места, за да събере оръжия.
След като се въоръжи с ножове, звезди за хвърляне и тейзър5, Аня се пренесе обратно в дома му на Цикладските острови. Тя нямаше просто да го убие. Щеше да се забавлява да го изпържи с тейзъра, преди да го нареже като коледна шунка.
Нямаше го. Все още я търсеше, тя беше сигурна в това.
Но щеше да се появи скоро.
Тя застана на място с разтворени крака и ръце отстрани. Чакаше... нетърпеливо...
Лушън пристигна след секунда. Великолепно белязаните му черти бяха лишени от емоция. Когато го видя, тя си спомни нещо, което искаше да му направи, и се ухили злобно. „Отмъщението ще бъде гадно.“
– Аня!
Вместо да го нападне, тя се пренесе до стаята му в Будапеща. Прибра веригите, които беше използвал за нея, пренесе се до ледника в Арктика и ги уви около кръста си като колан.
– Копеле – каза тя, когато студен вятър сряза кожата ù. Лушън не знаеше, че тя е единствената сред безсмъртните, която не можеше да бъде задържана нито с вериги, нито в затвор. Благодарение на баща ù, който ù беше подарил Всеотварящия ключ, тя можеше да избяга от всяко място по всяко време. Можеше да избяга от всичко, освен от проклятието си.
„Няма да го дам.“
Тя беше наясно, че ако даде ключа, щеше да бъде все едно да начертае курса за собственото си падение. Баща ù знаеше, че ще отслабне, когато ù го даде, но ù го беше дал. За да се реваншира за отсъствието си през по-голямата част от живота ù и за да докаже, че наистина я обича.
За неин ужас той бързо беше започнал да рухва. Сега след всички тези години той беше като черупка от предишната си същност. Не си спомняше кой е, какво беше направил през дългия си живот или че има съпруга. Едва успяваше да се грижи сам за себе си. И тъй като Аня беше оставила Темида да гние в затвора, майката на Аня трябваше да се грижи за него.
Аня обичаше да мисли, че и двамата са щастливи. Дисномия, защото имаше мъж, който се нуждаеше от нея и не я ругаеше. Тартар, защото затворът и онази кучка жена му вече не го обвързваха.
Това не значеше, че Аня би принизила жертвата на баща си до инструмент за размяна във войната ù с Кронос и че ще допусне да изгуби всичко, което беше постигнала. Ако дадеше ключа, отново щеше да е уязвима. Силите ù щяха да се стопят. Спомените ù да бъдат изтрити. Способността ù да избяга от всяка верига загубена.
Проклет да е Кронос, все пак. Ужасно ù се искаше той никога да не беше научавал за ключа, но допускаше, че е видял как Тартар, който беше благословен с ключа като дете, ù го дава. Бяха затворени в един и същи затвор все пак и това беше твърде вероятно. И ако не го беше използвала, за да освободи родителите си, след като Кронос ги беше заключил, богът най-вероятно щеше да забрави за него. Но тя го беше използвала и ето докъде бяха стигнали.
– Преследващ и преследван – промърмори тя.
Кронос искаше да ù отнеме ключа главно, за да я лиши от възможността да го използва отново срещо него. Беше се опитала да му каже, че не ù пука за другите богове и че няма да се върне в затвора. Но той беше недоверчиво божество и не ù беше повярвал. И честно казано, той постъпваше умно. Ако заключеше отново родителите ù, тя щеше да се върне и да ги измъкне.
Пред нея се появи намръщеният Лушън.
– Аня!
Тя не пропусна нито миг.
– Готов ли си за малко веселба?
Аня не му даде време да отговори. Натежала от веригата, тя се пренесе на натоварена улица в Ню Йорк (надяваше се, че ще го блъсне кола), после до гей стриптийз бар в Италия (надяваше се да бъде опипан), после в зоологическа градина в Оклахома (надяваше се слонското лайно да е прясно).