– Приятно! – промърмори тя с удоволствие.
Аня се пренесе за последен път там, откъдето беше започнала – домът му в Гърция. Лушън все още беше по следата ù. Бърза като светкавица, тя скри веригите под леглото и стисна тейзъра.
Когато се изправи, той беше там точно пред нея. Дъхът ù спря. Той все още се мръщеше, зъбите му бяха оголени и остри и Смърт проблясваше в очите му. Имаше кървяща рана на крака и миришеше на лайна.
Носът ù се сгърчи.
– Стъпи ли в нещо? – попита тя невинно.
– Нямах нищо против това. – Той направи заплашителна стъпка към нея. – Имах против да бъда блъснат от такси, а после да се приземя в скута на гол мъж. С ерекция, Аня. Той имаше ерекция.
Тя се засмя. Не можа да се спре.
– Сега – продължи той с оскърбен тон – ще ми кажеш защо се пренесе в стаята ми в Буда.
– Не. Няма. – Усмихна се широко, вдигна ръка и стреля с тейзъра в него.
Цялото му тяло се разтресе, а лицето му замръзна в израз на обида и страдание. Едва когато разреди тейзъра до последния волт, тя пусна оръжието. Лушън изсъска и издърпа кабелите от зърната си. Прицелът ù беше смъртоносен.
– Аня – изръмжа той.
Като внимаваше изражението ù да не я предаде, тя измъкна две сребърни звезди и ги хвърли по него. Свистенето беше единственото предупреждение, което той получи, преди звездите да се забият в сърцето му.
Той зави.
– Отново в сърцето? Къде е оригиналността ти? – Той трепна, докато ги издърпваше и стисна зъби упорито, когато ги метна на земята. – Това не трябва да става по този начин, Аня.
– По дяволите, да, трябва. – Тя хвърли още една звезда.
Той се наведе и тънкото острие прелетя над рамото му. После направи още една стъпка към нея. Смел мъж.
– Защо не можеш да дадеш на Кронос ключа?
– Защо не можа да избереш мен пред Кронос? – каза тя през стиснати зъби. – Защо не можа да избереш мен, вместо приятелите си?
О, богове! Тя наистина ли каза това? Наистина ли изхленчи така? Цялото ù лице се сгорещи. Разбира се, че ще избере приятелите си. Може да ù се искаше друго (дори в нощта, когато Ашлин се беше пожертвала за Мадокс, Аня беше мечтала Лушън да е готов да направи същото за нея), но така ставаше по света. Любовниците, независимо дали бяха правили секс или не, идваха и си отиваха. Приятелите бяха завинаги.
Лушън спря.
– Доколкото знам, Аня, ти ще ме забравиш утре. Защо да рискувам всичко, което ми е скъпо, заради няколко дни с теб?
„Защото си струвам, по дяволите!“ Глупаво и егоистично тя искаше да чуе, че той би минал през всичко заради нея, независимо колко малко или много време бяха прекарали заедно. Наказание. Ад. Мъчение. Комбинация от трите.
– Можех да ти помогна да намериш артефактите. Можех да ти помогна да се биеш с Хидра. Можех да ти помогна да намериш прокълнатата от боговете кутия.
Раменете му виснаха леко.
– Знам.
Болката ù нарасна. Той би предпочел да я убие, вместо: 1) да рискува да я опознае по-добре и може би да види как си отива един ден и 2) да получи помощта ù за предмет, който отчаяно желаеше.
Тя изръмжа ниско и метна още една звезда. Лушън не беше достатъчно бърз този път и звездата сряза вече раненото му бедро.
– Проклятие, Аня! – Той издърпа звездата и я хвърли настрани, въпреки че можеше да я хвърли към нея. – Успокой се!
– Да се успокоя? Сериозно ли?
– Да.
Тъпак!
– Ако искаш да ме убиеш, ще трябва да се потрудиш.
– Много добре. – Той присви очи и с няколко крачки разстоянието между тях се стопи.
Тя се пренесе в дневната, но той беше точно след нея. Аня се извъртя и скочи назад, като постави масичка за кафе между двама им. Той просто вдигна масата и я хвърли настрани. Стъклото се пръсна при удара и парчета полетяха из цялата стая. Дървените крака се натрошиха.
Защо, защо, защо неговата решителност и сила я възбуждаха? И то точно сега? Но тя нямаше да позволи тази възбуда да ù повлияе. От самото начало той не беше правил нищо друго освен да я обижда, да смазва надеждите ù и да пренебрегва чувствата ù. Той заслужаваше всичката болка, колкото Аня щеше да му причини.
– Ако ще се бием, поне да е почтено – каза той и изчезна.
Не ù остави време да се чуди къде е отишъл.
Лушън се появи отново миг по-късно и държеше два меча. Хвърли единия към нея и тя го хвана за дръжката. Беше тежък, но това нямаше да е проблем. Тя беше много по-силна, отколкото изглеждаше.
– Няма нищо забавно в честта – каза му тя и размаха тежкото оръжие напред и назад.