– Аня! – успя да изпъшка той.
– Не. Повече няма да говориш.
– Ти не ме мразиш – каза той мрачно. След секунда вече беше хванал китките ù, дръпна я върху себе си и залепи устни върху нейните.
Светкавици и гръмотевици, мислеше тя малко замаяна. Мъжът знаеше как да целува – езикът му нахлуваше в устата ù и разпалваше страстта ù. Зърната ù се втвърдиха, а между краката ù се събра влага. Всяка клетка, която притежаваше, пламна диво.
„Не трябваше повече да го желаеш.“
„Ами, той не трябваше да ме целува.“
„Грабвай веригите! Веднага!“
Докато езиците им се дуелираха, Аня се принуди да действа. Но вместо веригите, сграбчи Лушън и стисна главата му толкова силно, че ноктите ù задълбаха в скалпа му. Такава прегръдка би убила човек, но Лушън изглежда ù се наслаждаваше, а еректиралият му член пулсираше под нея.
„Само още няколко минутки игра и тогава ще го заключа.“
Той просто... вкусът му беше толкова дяволски хубав. По-хубав, отколкото тя помнеше. Мъж и мрачна треска, сила и рози. Докосването му беше ободряващо, ръцете му мачкаха задника ù, докато той триеше твърдия си член между краката ù. Още малко и тя щеше да свърши. После да иска още. Да моли.
Богове, как мразеше проклятието си!
И мразеше себе си за това, че дори помисли да му се подчини. „Няма начин да искаш да си обвързана с този мъж, неспособна да обичаш друг, неспособна да целуваш и докосваш или дори да мечтаеш за друг.“ Тогава защо възможността я възбуждаше? Защо ù се искаше да се усмихне на мисълта да прекара вечността с Лушън? А сърцето ù да принадлежи на него, дори ако тя му омръзнеше?
„Не мисли за това сега!“ Тя възседна Лушън, притискайки члена му по-близо... по-близо... точно там, където имаше нужда да го усети. Тя ахна в екстаз. Цялото ù тяло ликуваше.
– Свали си дрехите! – нареди той. – Искам да усетя кожата ти.
Да, да!
– Не. – Здравият разум заговори вместо нея. Желанието ù нямаше да промени изхода на вечерта: Лушън окован за леглото, зависим от милостта ù да бъде наказан за това, че се опита да отнеме живота ù.
„Това не значи, че не можеш да му се насладиш още малко и да свалиш нещо.“ Ръцете ù се свиха в юмруци върху гърдите на Лушън. Очевидно той не беше единственият, който се съмняваше в себе си.
– Искам те, ясно? – каза той. – Вече не мога да го отричам. Знай, че няма да се опитам да те убия по време на акта. Имаш думата ми.
Но в гласа му имаше срам и вина.
– Чукай ме сега, убий ме после, а? – каза тя, без да се обижда, както вероятно трябваше. – Е, можеш да свалиш твоите дрехи. – О, да се любува на великолепното му тяло! – Моите трябва да останат.
Той застина и се взря нагоре към нея, страстта се оттегли от лицето му, оставяйки празната маска, която тя мразеше.
Аня едва не изхлипа. Не беше готова да прекъсне страстната игра.
– Защо да не се съблечеш за мен?
– Защо говорим? Мисля, че ти казах, че не ти е позволено да говориш повече. – Тя се притисна в него и плъзна език в устата му. Не искаше да му казва истината, но не искаше и да го лъже. Не и за това. Предпочиташе да му се наслаждава.
Той отвърна на страстта ù и ръцете му проследяваха извивката на гръбнака ù. В целувката му имаше отчаяние. Отчаяние, което беше отражение на нейното собствено, тя беше сигурна. Не искаше целувката да свършва. Можеше да остане в ръцете на Лушън завинаги. Но накрая той хвана лицето ù в шепите си и я принуди да го погледне.
Напрежението беше изопнало чертите му.
– Накара ме да вярвам, че белезите ми не те притесняват – каза той нежно.
– Не ме притесняват – отвърна тя също толкова нежно.
– Аня! Ако искаш да ми кажеш истината, сега е най-подходящият момент. Моля те!
– Не ме притесняват!
Клепачите му се притвориха. Внезапно и в двете очи – и в синьото, и в кафявото се появи зъл блясък, сякаш демонът на Смърт беше поел играта в свои ръце. Лушън стисна бедрата ù и я свали от себе си.
Объркана, тя седна в края на леглото.
– Ти ме желаеш, но няма да се съблечеш за мен – каза той. Всъщност изръмжа. – Не мисля, че наистина ме искаш.
– Искам те.
Взирайки се в нея той разкопча копчето на дънките си.
Тя отмести очи от лицето му и загледа движението на пръстите му. Дъхът ù спря. Какво правеше той? Събличаше се за нея, както беше поискала? Но защо той...
Ципът...
Устата ù остана отворена, когато еректиралият му пенис изскочи на свобода. Огромен, издут и дълъг, със заоблен връх, вече влажен. Езикът ù едва не висна от устата ù. Дали не ù потекоха лиги?
– Твърдиш, че ме искаш – повтори той равнодушно. – Е, сега ще трябва да го докажеш.