– Кккакво? – Толкова дяволски голям!
– Докажи го! Направи ми свирка!
Заради нехарактерно грубия му език тя погледна отново лицето му. Там се четеше гняв, както и самоосъждане. Бузите му пламтяха от срам. Вероятно очакваше тя да се намръщи и да си тръгне. Вероятно мислеше да ù даде урок, задето си играе с него.
– Какъв е проблемът? Не ме ли искаш? – присмя се той. – Не можеш ли да направиш нещо повече от това да ме целуваш?
О, да. Той очакваше тя да си тръгне. Аня никога не беше правила това преди, смяташе го за твърде унизително и твърде интимно в светлината на проклятието си. Но сега се възбуди от идеята да го направи с Лушън. Тя не се съмняваше, че удоволствието му ще е нещо красиво.
– Това трябваше да е моето наказание, задето се опитвам да те убия или е просто още един опит да ме размекнеш? – настоя той преди тя да отговори. – И в двата случая знаем, че никога не си имала намерение да продължиш. Твоята жестокост ме смайва.
Жестокост ли? Когато я болеше за него? Когато част от нея искаше най-после да забрави проклятието си и да прекара вечността в ръцете му?
– Мога да се опазя жива и сама, много благодаря. Не ми трябва помощта ти и никога не съм имала нужда да те размеквам. Не го ли признах вече? И за твоя информация ти нямаш никакво право да ме наричаш жестока.
– Протакаш – каза той. – Направи го! Хайде!
Лушън мислеше, че е суров, като я принуждава да се махне. Е, той трябваше да се досети. Тя никога нямаше да се люби с него, но наистина искаше да го направи. Беше копняла да го направи, вероятно от самото начало.
Тя бавно изпълзя по тялото му, докато устата ù се изравни с члена му. Дъхът на Лушън секна и стаята отново потъна в мълчание.
– Аня, ти...
– Не го правя, за да доказвам нещо – каза му тя дрезгаво. – Правя го, защото изглежда не мога да се спра. Трябва. Вкусът ти... Трябва да знам... не може да е толкова добър, колкото си представям. – И с това тя го пое в устата си напълно, плъзна се до долу и усети как членът му допря задната част на гърлото ù. Усещането беше странно, но ù хареса.
Той изстена от болка и агония и звукът се разля по кожата ù като милувка. Ръцете му се вплетоха в косата ù.
– Аня! Недей! Аз не трябваше... Аня!
Тя се движеше нагоре и надолу, по начина, който беше виждала във филмите, които гледаше понякога.
– Ти не... ти не... А, богове! Аня! Не спирай! Моля те, не спирай!
От заповед към молба. Тя се наслаждаваше на силата си, на желанието, което се излъчваше от него. Желание, което изпълваше нея и увеличаваше собственото ù удоволствие. „Мой.“
Тя продължаваше да се движи нагоре и надолу. Езикът ù се вихреше през цялото време и галеше всичко, до което се докоснеше. Обви в шепи тестисите му и той се изви към нея, навлизайки по-дълбоко, всеки мускул в тялото му беше стегнат. Тя усещаше как страстта вибрира в тялото му. Искаше още. Трябваше да има още.
– Размислих. Аня, спри! Спри!
Тя безмилостно продължи плъзгането нагоре и прокара език по издутата глава. Засмука. Одраска го със зъбите си. Отнасяше се с члена му точно така, както и с любимите си близалки. Само че неговият вкус ù харесваше повече. Такова желание... О, неговото желание...
Той беше твърд за нея и само за нея.
– Аз ще... Аня! – Той изрева името ù, когато достигна кулминацията си и изстреля горещо семе в устата на Аня.
Тя преглътна всичко, а посе облиза и последната капка, инстинктивно усещайки, че това ще му достави удоволствие. Когато тя се изправи, спазмите продължаваха да го ръзтърсват, въпреки че беше изтощен. Очите му бяха затворени, а устата му беше отворена от удивление. „Аз направих това“ – помисли тя с гордост. Никога не се беше чувствала толкова силна и никога не беше виждала толкова еротична гледка.
Желанието ù беше огромно и тя го възседна. Беше толкова влажна, че бикините ù бяха подгизнали.
Клепачите му бавно се отвориха и той се взря в нея с доволно изражение.
– Аня! Не трябваше да го правиш.
– Исках – каза тя. – И те желая. Никога повече не се съмнявай в това!
Лицето му излъчваше нежност.
– Какво криеш от мен тогава? Защо да не мога да те съблека?
Тази нежност... Обзе я уязвимост. Никой друг, освен майка ù и баща ù не я бяха гледали така. Сякаш беше безценна. Сякаше беше съкровище. Сърцето на Аня се сви.
Лушън се пресегна и погали бузата ù. Аня потрепери.
– Защо, Аня? Опитвам се да ти устоя от мига, в който усетих за първи път ягодовия ти аромат – каза той. – Както виждаш, това не свърши работа.
Дори сега членът му реагираше отново. Очите ù се разшириха и тя се опита да не се размеква още повече. Ако казаното от него беше вярно, той я беше искал от самото начало, но се беше борил с желанието. Всяка груба дума и действие са били с цел да я държат на разстояние.