– Лушън! – каза задъхано.
– Не съм задоволявал жена от много, много време – каза той със задавен глас. – Кажи ми, ако правя нещо не както трябва! Нещо, което не ти харесва.
– Харесва ми. Харесва ми, кълна се.
Той продължи с целувките надолу по корема ù, приближавайки все повече точката между бедрата ù.
– Лушън! – каза тя отново. „Спри го! Не, не му позволявай да спре! Още! Още! Не, стига толкова!“ – Лушън! – Тя стисна колене.
– Няма да прониквам дори с език. Просто ще те целувам.
О, богове! Краката ù се разтвориха сами и тя не можеше да направи нищо, за да ги спре. Ако не свършеше скоро, щеше да умре. Да избухне в пламъци. Искаше нещо, каквото ù да е, което да сложи край на мъчението.
Може би това беше целта на тази среща. Да я убие от удоволствие. Но изобщо не ù пукаше.
Той сграбчи коленете ù и ги избута, за да ги разтвори още, и така я направи толкова уязвима, колкото можеше да бъде една жена. „Ако се опита да пъхне пръст в теб, просто се пренеси!“
Но ако се наложеше да го остави в такъв момент, това също щеше да я убие, реши тя.
Освен това забрави собствения си съвет в мига, в който езикът му я погали. Удоволствието беше толкова наситено, че тя извика. Толкова стряскащо, толкова истинско, толкова чудесно, че тя сграбчи главата му и го придърпа обратно, когато той се опита да се дръпне, най-вероятно, за да я попита дали ù е доставил удоволствие. През всичките векове на съществуването ù не беше преживявала нищо толкова чудесно.
– Още? – попита той.
– Още. Моля те!
– Вкусът ти е толкова прекрасен. Толкова дяволски прекрасен. Не мога да ти се наситя.
Той започна да я лиже и смуче, да я измъчва и дразни и тя установи, че обожава всичко, което той правеше. Тя се изви към лицето му, позволявайки му да я докосва с езика си, докато не захлипа от желание.
Щеше да даде на Лушън всичко, което поиска в този миг, но той не поиска нищо друго освен нейната наслада. Той даваше и даваше, хапеше леко и я лижеше и тя се чувстваше като в рая. Беше нещо чисто и толкова прекрасно! И тя никога повече нямаше да е същата.
Удоволствието се разля през нея с невероятна сила, разбуждайки зони, за чието съществуване тя не подозираше. Пред очите ù затрепкаха звезди и тя имаше чувството, че душата ù е напуснала тялото, за да се извиси до небесата. Колко подобаващо беше точно Смърт да запали такова усещане. Това беше най-интензивният оргазъм в живота ù и през тялото ù започнаха да преминават помитащи вълни. Аня осъзна, че е говорила несвързано и вероятно дори е крещяла името на Лушън.
Когато се отпусна на матрака, той каза:
– Не съм свършил. Дори не съм близо до края. – И езикът му вещо яхна вълните на следващия оргазъм, понасяйки я към ново невероятно изживяване за секунди.
– Лушън! Лушън! Лушън! – Това беше благословия. В този момент той беше нейният спасител. Тя беше свободна.
Блажено свободна.
Когато и последните тръпки утихнаха, тя се почувства толкова отпусната и безсилна, сякаш беше останала без кости. Задоволена и сияеща. Той можеше да плъзне пръстите си вътре в нея и тя нямаше да може да го спре. Нямаше да ù пука. Той се плъзна нагоре, след което я преметна върху себе си. Остана верен на думата си.
– Още ли не си свършил? – попита тя задъхана и се загледа надолу в блесналите му очи. Трябваше да сложи край на това, трябваше да разбере какво да прави с него, защото се разнежваше все повече и повече. Искаше това, което никога не можеше да има. Искаше това, което той не можеше да ù даде и което тя нямаше да даде на него. Но не можеше да помръдне дори при смъртна заплаха.
– Не – каза той. – Не сме свършили.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Толкова много мисли се въртяха в ума на Лушън. Аня го желаеше. Наистина го желаеше. Беше го изсмукала до капка. И не изглеждаше изобщо отблъсната от белезите му. Не, явно му се наслаждаваше.
Все още беше шокиран. Смърт също. Демонът не беше спрял да мърка.
Лушън не беше допускал, че Аня ще отговори на предизвикателството му. Беше очаквал да си тръгне възмутена. Беше мислил, че тя е всичко друго, но не и девствена. Той не беше допускал, че е възможно тази сексапилна, смела и енергична жена никога да не е била с мъж.
На практика я беше нарекъл курва, но тя беше чиста като току-що паднал сняг. Започна да изпитва чувство на вина. Какво ужасно проклятие беше това, особено за независима жена като Аня. Още повече когато става дума за богиня, тъй като нейното мъчение няма да свърши след седемдесет или осемдесет години, а ще продължи до безкрай.