Колко добре познаваше той вечното проклятие.
Как можеше Кронос да нареди смъртта на такава безценна жена? Лушън не можеше да я убие, въпреки ужасните последствия, които застрашаваха приятелите му?
Не можеше, осъзна той. Не беше искал никога повече да се влюби в жена, която някой ден трябва да отведе до другия свят. Но ето го тук. Връзката им щеше да бъде идеална, тъй като Аня беше безсмъртна като него, но тя не желаеше да се раздели с ключа си, какъвто и да беше той, а Кронос нямаше да оттегли заповедта си, без да го получи. Идеално – не. Кошмар – да. Но Лушън се беше увлякъл по нея.
Тя го разбираше, развеселяваше го, дори го харесваше. Определено изглеждаше, че го желае. Тя беше всичко, което той не беше.
Може би нямаше да бъде кошмар. Ако той откраднеше ключа... Тя щеше да е бясна, но на него не му пукаше. Ядът беше по-добър от смъртта.
Къде ли го държеше? Той се съмняваше, че тя би го изпуснала от поглед, но не беше видял нищо, наподобяващо ключ по голото ù тяло. Дали не беше заключен в някой от многото ù домове?
Не се знаеше кога Кронос ще се появи отново. Лушън трябваше да действа бързо.
– Отново е твой ред – прошепна Аня в ухото му. Тя се надигна над него като сирена в морската синева, светлата ù коса се спускаше надолу по рамената ù в чувствен безпорядък. Кожата ù беше зачервена от удоволствие, а устните ù бяха алени и подути от целувките му.
Никога не беше виждал по-секваща дъха гледка и за миг всички мисли за ключа се изпариха.
– Няма нужда – каза той, въпреки че искаше тя да го направи. Отчаяно. Не се беше отдавал на физическа близост с жена от толкова много време, а удоволствието, което откриваше с нея беше толкова наситено. – Ти ми достави удоволствие по-рано.
– Това беше по-рано, а ти си готов за втори рунд. Освен това ми харесва да ти нося наслада. – Устните ù се извиха бавно в порочна усмивка. – Изглежда не мога да ти се наситя.
– Аз също не мога да ти се наситя. – Той приглади кичур от косата ù. – Постъпих като глупак, когато се опитах да те прогоня.
– Да. Като глупак. Но не се тревожи! Аз ще те накажа за това. Ще те накарам да копнееш за езика ми и да не можеш да ме забравиш никога. – И тя покри с целувки бузите и врата му, полагайки специални грижи за белезите, като ги ближеше и гризваше.
„Какво удивително създание“ – мислеше той. Членът му беше по-твърд от всякога и пулсираше от напрежение. Вместо да намалее, желанието му беше по-силно отвсякога. Той беше пристрастен към Аня. Към топлината ù. Към нежността ù. Една целувка го караше да иска още една и още една, и още една.
Може би никога нямаше да ù се насити.
В миналото му беше по-лесно да кара без секс, отколкото да рискува да изпита някакво чувство и да се тревожи дали по-късно няма да гледа как любовницата му умира. Но точно сега не можеше да се откаже.
Аня очароваше и него, и Смърт. Нейната съобразителност и нейната твърдост ù даваха смелост да се изправи срещу него, когато всеки друг би избягал с писъци. Не просто заради външния му вид, не само защото беше обладан от демон, нито дори защото възнамеряваше да я убие, а заради обидите, с които я беше обсипал.
Обиди, които тя не заслужаваше.
– Съжалавям – започна той и вплете ръце в косата ù. Докато го правеше, усети първото дръпване от Смърт. Чу рев. Лушън примигна. Демонът беше притеглен от души, които се нуждаеха от него, и беше вбесен от мисълта да напусне леглото. – Казах го и преди, но не мисля, че беше достатъчно.
– Защо съжаляваш? – Горещият език на Аня правеше кръгове около пъпа му.
Лушън се опита да устои, опита се да изключи демона.
– Бях груб с теб, когато ти заслужаваше добрина. – Тестисите му се стегнаха и членът му потръпна, сякаш търсеше нея. Той сви колене и заби пети в матрака. Тя обхвана с пръсти основата на члена му и той изстена. „Сладък огън!“ Той...
Усети още едно придръпване от Смърт, този път по-силно, по-настоятелно. Той беше на път да изреве и звукът щеше да се смеси с обезумялото ръмжене на демона. „Ще се движим бързо.“ За първи път трябваше да подканя демона да се задвижи.
„Остани!“
Побързай!
– Не си тръгвай! – Той седна и бързо целуна Аня по устните. – Моля те, не си тръгвай!
И с това позволи на тялото си да потъне в духовния свят. Смърт сякаш крачеше нервно по коридорите на ума му, но го пренесе в малка стая. Кръв покриваше стените. Кръв и други неща, за които не искаше да мисли.
Две тела лежаха на пода – мъж и жена. Мъжът (Лушън моментално разбра, благодарение на демона си) погрешно беше подозирал жена си в изневяра, беше я застрелял, а после се беше самоубил.