„Копеле“ – помисли той, после застина. Не беше ли обвинил Аня в същото? Намръщен, Лушън заби призрачна ръка първо в тялото на мъжа и издърпа душата навън, без дори да се опитва да е нежен.
Душата се мъчеше да се освободи от хватката на Лушън и изкрещя, когато видя очите му. По-бързо, отколкото се беше движил някога, Лушън се пренесе до ада и на практика хвърли душата вътре. Върна се в стаята и събра душата на жената по-нежно.
Тя го видя и ахна.
– Гол – каза тя, като го зяпаше. – Да не съм в... рая?
Трябваше първо да се облече.
– Още не. – Душите често се опитваха да говорят с него, но той рядко отговаряше. Този път отговорът беше автоматичен. – Скоро. Ангелите са много по-красиви от мен. – Той я придружи до небето също толкова бързо, готов да се върне в собственото си късче рай.
Не беше сигурен колко време му е отнело, но се пренесе обратно в къщата в Гърция и се материализира. Най-после Смърт стихна. Аня лежеше по гръб. Едната ù ръка беше върху гърдите, а другата – между краката ù. Два от пръстите ù се плъзгаха ритмично навън и навътре.
Аня стенеше, поруменяла и влажна.
Лушън отново пламна. Гореше, докато се настаняваше върху нея, обзет от ревност, че не той прониква в нея. При първото докосване той и демонът въздъхнаха в унисон. Там им беше мястото.
Аня отвори очи и се усмихна чувствено.
– Не можех да чакам.
Лушън я претърколи и се озова под нея.
– Радвам се. Харесава ми да те гледам.
– Ммм, толкова си силен – поласка го тя. – Толкова решителен. Защо не мога да ти се наситя?
Очите ù срещнаха неговите за част от секундата и той се почувства като най-красивия мъж на земята. Толкова много страст и възхищение имаше в тези кристални очи.
– Ти ме смайваш – каза ù той и погали бузата ù. Заля го нежност. Беше се въздържал от нежни емоции толкова дълго, че вече не знаеше как да ги изразява. Но беше готов да опита. Заради Аня.
– Само почакай! – Аня сластно се придвижи надолу по тялото му. Наведе глава и сочните ù устни се отвориха над закръглената глава на члена му още веднъж. Устата ù се плъзна надолу и го пое отново до задната част на гърлото си.
Този път нямаше вина, която да замъглява страстта му. Не я беше принудил да го направи. Тя истински го желаеше. И истината го замая, накара го да я жадува страстно. Той изгаряше от силни желания и изви гръб, за да притисне възбудения си член още по-плътно в устата ù.
– Толкова горещ – похвали го тя. Зъбите ù одраскаха нежно главата и го сгорещиха още повече.
– Аня!
Той заби нокти в завивките.
Аня мушна едната си ръка към тестисите му, а другата протегна към гърдите му, за да щипне зърното му. През цялото време продължаваше да движи устата си нагоре и надолу. Скоро той започна да се гърчи, забравил всичко, освен удоволствието.
Беше повече, отколкото можеше да понесе.
Със сигурност той – Смърт, щеше да умре, когато свърши този път. Със сигурност той...
Някъде далеч подсъзнанието му отчете тръшването на врата и изненаданите възгласи на нисък баритон при вида на разрушението в дневната.
Божествената уста на Аня спря да се движи. Той едва не изрева, едва не изруга и едва не натроши цялото легло на парчета. „Къде е спокойствието ти?“ Той дишаше тежко и се потеше. Болеше го. Демонът отново се мяташе свирепо.
– Лушън – каза Аня. Тя беше останала без дъх.
Той започна да се бори да овладее тялото и ума си, като се опитваше да уравновеси дишането си. Кръвта свистеше в ушите му. Трябваше да свърши. Трябваше да направи Аня своя жена отново и отново.
– Лушън! – повтори тя и гласът ù стана по-силен.
– Какво е станало, по дяволите? – чу той Страйдър да ръмжи. Отекнаха стъпки.
– Поражение – изръмжа Лушън. – Не влизай в стаята ми! Трябва ми минутка.
– На нас ни трябва минутка – извика Аня.
Стъпките спряха.
– Една минута и влизам.
Лушън се опита да седне в мига, в който студената стомана стегна китката му. Той сви вежди и погледна отстрани. Намръщи се. Аня го беше заключила за леглото.
– Аня – каза той. – Това игра ли е?
– Не.
Мълчание. Един мускул заигра под окото му.
– Веригите не могат да ме задържат.
– Тези могат. – Тя скочи от леглото и забърза към гардероба, където издърпа тениска и чифт панталони от закачалките. – Съжалявам, захарче, но не сме свършили с приказките, а не мога да ти позволя да си тръгнеш, докато не свършим.
Той дръпна веригата. Тя изтрака, но не се счупи. Ужас запълзя през него. Той се опита да се пренесе, но не можа. В този момент разбра защо Аня беше минала през стаята му в Буда. Беше взела веригите.