– Освободи ме! Сега!
Тя го погледна с лека тъга в очите.
– Нямам ключ.
– В панталоните ми е. В тези – каза той и посочи на дъното на гардероба. В грижите си с Аня беше забравил да остави ключа в Буда при веригите, затова го носеше със себе си.
Тя вдигна панталоните.
– В тези ли?
– Да.
Тя извади малкия метален ключ и го задържа в отворената си длан. Около него се оформиха тъмни облаци, а точно над него се вихреше торнадо. За миг облаците изчезнаха и вятърът замря. Ключът вече го нямаше. Аня изтупа празните си ръце в триумф от добре свършена работа.
– Аня! – извика Лушън. – Какво направи? Къде е ключът?
– Лушън? – извика Страйдър загрижен.
– Още не – извика той в отговор.
– Не се тревожи! – каза Аня. – Не си безпомощен. Малкото ключе, което Крони-Уони иска, е Всеотварящият ключ, а той може да отключи всичко. Дори тези. – Тя посочи веригите.
– Докажи го! Отключи ме! Сега!
– Съжалявам, сладкишче, но се нуждаеш от малко време насаме, а аз съм достатъчно мила, за да ти го дам.
– Аня! – Той беше гол и безспорно възбуден. Само ако яростта можеше да потисне възбудата му. Искаше му се, но не. – Имахме примирие.
– Ето защо си окован, а не мъртъв. – Напълно облечена, тя се приближи до леглото. Дрехите му висяха по тялото ù, но никога не беше изглеждала толкова красива.
Той посегна към нея, надявайки се да я хване за китката, но Аня се измъкна от обхвата му със смях.
– Ти заслужаваш това и го знаеш. Приеми наказанието като добро момче!
– Аня! – каза отново той, опитвайки се да звучи спокойно. Не се получи. Ако гласът му беше меч, Аня щеше да е накълцана на парчета.
Все още извън обсега му, тя дръпна края на завивката и я хвърли върху члена му.
– Ето. Благоприличието ти може да бъде запазено.
Дори в този момент той продължаваше да я иска. Кичури от коса падаха около нея и Аня се взираше в завивката с копнеж, сякаш тя искаше да е тази, която го покрива.
– Аня...
– Отърви се от Поражение и ще се върна! – И след това тя изчезна.
Главата му падна на възглавницата.
– Проклятие! – Той заби свободната си ръка в таблата зад себе си.
Страйдър нахлу в стаята с два извадени ножа.
– Готов или не – каза той, – влизам. – После огледа разрушената стая и веригите. – Какво е станало, по дяволите? Къщата също е обърната.
– Махни тези! – каза Лушън и посочи оръжията с брадичка. – С Аня се сбихме малко.
Всяка следа от загриженост напусна суровите черти на Страйдър.
– А после сте решили да си играете на връзване? Разбирам – той се засмя. – Не мислех, че си падаш по такива неща.
– Млъкни и се махай от тук! Тя няма да се върне, докато не се махнеш.
– По дяволите, не! Няма да се махна. – Страйдър се тръшна отстрани на леглото. – Първо, искам да съм свидетел на фойерверките. Второ, няма да те оставя безпомощен. Може да не сме поддържали връзка през последните няколко века, но това не значи, че сега не ти пазя гърба. Само да не ти хрумват разни идеи! Няма да ги подкрепя.
Лушън го изрита в гърдите и го прати на пода.
– Страйдър. – Той се покри със свободната си ръка. Богове, това е унизително – ако го бяха намерили Рейес или Парис, нямаше да е толкова зле.
– Искаш ли пуканки или нещо друго? – попита Страйдър ухилен, докато скачаше на крака.
– Искам да се махнеш.
– А, не.
– Не съм безпомощен. И тя няма да ме нарани. Можеше, но не го направи.
Мълчание. Въздишка.
– Добре. – Страйдър излезе от стаята.
Лушън се надяваше, че воинът ще излезе от къщата, но Страйдър се върна няколко минути по-късно с малък черен мобилен телефон.
– Това малко бебче има камера и възможност за пращане на имейли. – Мърдайки вежди, той щракна няколко снимки на Лушън, легнал на леглото, като се погрижи да хване веригите.
– Спри! – изръмжа Лушън.
– Ъ, отново не. Сега прави любов с камерата заради мен! Добре, добре. Гневният секс е идеален. Човече, тази е за албума.
Лушън го изгледа свирепо.
– Някои мъже се страхуват от гнева ми.
– Мразя да те разочаровам, Смърт, но не мисля, че ще продължат да се боят от теб, след като те видят вързан за таблата на леглото с одеяло като палатка върху скута ти.
Бузите на Лушън пламнаха.
– Ще си платиш за това. Знаеш го, нали?
Страйдър внезапно изтрезня.
– Не ме предизвиквай! Знаеш, че съм пазител на Поражение и ще направя всичко, дори бих убил собствената си майка, ако имах такава, за да спечеля предизвикателство. Не мога да спра, докато не го направя.
Лушън хвърли възглавница по него.