– Не разбирам – промърмори той и очите му се притвориха. Тъмните мигли хвърляха сянка върху грапавите му бузи и така той изглеждаше по-опасен от всякога.
– Няма нищо. Аз също.
Той се наведе към нея. Горещият му дъх с аромат на цветя прогори кожата ù.
– Какво ще постигне една целувка?
Всичко. Очакването туптеше в нея. Тя прокара върха на езика по устните си.
– Винаги ли си толкова приказлив?
– Не.
– Целуни я, Лушън! Преди аз да съм го направил, Стръв или не – извика Парис със смях. Колкото и да беше добродушен смехът, но бе остър като стомана.
Лушън продължаваше да се съпротивлява. Тя усещаше как сърцето му бие учестено. Дали се срамуваше от публиката им? Жалко. Тя беше рискувала всичко за това и нямаше намерение да го остави да се отдръпне.
– Това е безполезно – каза той.
– И какво от това? Безполезното може да е забавно. Стига вече отлагане! Нужни са действия! – Аня дръпна главата му към своята и залепи устни в неговите. Устата му се отвори на мига и езиците им се срещнаха в дълбока и влажна битка. Заля я огромна гореща вълна, когато я обгърна пристрастяващият му вкус на рози и мента.
Тя се притисна по-силно. Имаше нужда от повече. Искаше го целия. Огнени струйки изпълниха цялото ù тяло. Тя се отри в члена му, неспособна да се спре. Лушън сграбчи косата ù и я целуна страстно. Аня се озова във вихър от страст и жажда, която само Лушън можеше да утоли. Беше влязла през вратата на рая, без да направи и стъпка.
Някой извика одобрително. Друг изсвири.
За миг тя имаше чувството, че краката ù са отлепени от пода и тя е безтегловна. Миг по-късно гърбът ù беше блъснат срещу студена стена. Виковете някак внезапно замряха. Студен въздух хапеше кожата ù.
„Навън ли сме?“, зачуди се тя. Но после вече стенеше и уви крака около кръста на Лушън, докато езикът му покоряваше нейния. С едната си ръка той стисна бедрото ù като менгеме (богове, това я подлудяваше!), а с другата си проправи път през косата ù, пръстите му отново се свиха около гъстите кичури и наведоха главата ù настрани за по-дълбок контакт.
– Ти си... ти си... – прошепна той ожесточено.
– Отчаяна. Не говори! Целувай ме още!
Самоконтролът му изчезна. Езикът му нахлу отново в устата ù и зъбите им се удариха. Страст и възбуда пламтяха между тях като бушуващ пъкъл. Тя наистина гореше. Беше толкова обезумяла, че чак я болеше. Той целият беше върху нея, вече беше част от нея.
Не ù се искаше това да свършва.
– Още? – каза той грубо и обхвана в длани гърдите ù.
– Да. – Зърната ù се стегнаха и запулсираха от докосването му. – Още, още, още!
– Толкова е хубаво.
– Удивително.
– Докосни ме! – изръмжа той.
– Докосвам те.
– Не. Мен.
Тя разбра и с това желанието ù се усили. Може би той наистина я искаше. Все пак копнееше да усети ръцете ù по кожата си, което значеше, че жадува за повече от една целувка.
– С удоволствие. – С една ръка тя стисна края на тениската му и дръпна. С другата погали мускулите на корема му. Белези. Тя усети белезите и потрепери. Грапавата тъкан беше гореща и възбуждаща.
Мускулите му се свиваха с всяка ласка и той захапа долната ù устна.
– Да, точно така.
Аня за малко не свърши. Реакцията му беше като гориво за вече бушуващ пожар. Тя изстена.
Пръстите ù описаха кръгове около зърната му, преди да се спрат на върховете. Всеки път щом ги закачеше, клиторът ù пулсираше, сякаш се докосваше сама.
– Харесва ми да те усещам.
Лушън прокара език надолу по шията ù, оставяйки нажежена пътека. Клепачите ù се отвориха и Аня едва не ахна, когато осъзна, че наистина са навън, облегнати на стената на клуба в един сенчест ъгъл. Сигурно ги беше пренесъл там. Какво палаво момче!
Той беше единственият Повелител, способен да се пренася от едно място на друго само с мисъл. Умение, което тя също притежаваше. Искаше ù се само да ги беше пренесъл в спалня.
Не, принуди се да добави тя, борейки се с вълна на отчаяние. В спалня е лошо. Лошо, лошо, лошо. Лоша Аня! Как можа да си го помисли дори за секунда. Други жени можеше да се наслаждават на възбуждащото докосване на кожа в кожа и на голите тела, които се напрягат за освобождение, но не и Аня. Никога Аня.
– Искам те – каза той грубо.
– Крайно време беше – прошепна тя.
Той вдигна главата си, син и кафяв ирис – гледаше я втренчено, преди да я прониже с още една изгаряща целувка. Целувката продължаваше и продължаваше, докато Аня охотно и блажено не започна да се разтапя в него. Вече беше белязана в душата си. Вече не беше Аня, а жената на Лушън. Робиня на Лушън. Можеше никога да не му се насити. Щеше да му позволи да проникне в нея още там, ако беше в състояние. Богове, действителността беше много по-хубава от фантазията.