Вместо да скочи в дома на Уилям, тя се беше пренесла на верандата му и зачака Лушън там. Леден вятър връхлетя върху почти голата ù кожа. Разтърси я силна тръпка. „Трябваше да се облечеш, глупачке.“ Но нямаше търпение да избяга от Лушън дори само за миг, преди той да открие лъжите ù.
Мина минута, после още една. Лушън (разочароващо) все още липсваше. Ако Аня останеше още малко, устните ù щяха да посинеят. Проклятие, този цвят не ù отиваше. Къде беше той?
Тя не можеше да проследи неговата енергия, както той нейната, а това беше много гадно. Дали не го беше притиснала прекалено много? Дали беше решил да не идва? Да отиде сам?
Беше. О, беше. Този мизерен звяр!
„Е, а ти какво очакваше? Ти беше жестока с него.“
„Трябваше да бъда.“
Преди да реши да отмъсти, Лушън най-после се появи. Дематериализира се зад нея. Тя не го видя, а го почувства. Внезапно цялото ù тяло се отпусна. „Не поглеждай, не поглеждай!“ Един поглед към тези различно оцветени очи и можеше да се хвърли в обятията му, хлипаща извинения.
Да остане на място, беше едно от най-трудните неща, които някога беше правила. След начина, по който се беше държала с него, той сигурно се радваше на сдържаността ù.
– Какво те забави толкова? – попита тя, като се стараеше да скрие неодобрението в тона си.
– Аз имам отговорности, Аня. – Неутралният му глас отразяваше нейния.
Все още ù беше ядосан, значи? Беше за добро, но... О, колко ù се искаше да е иначе.
– Значи демонът Смърт се е обадил? – Въпреки непринудеността, тя усети вълна от състрадание. – Колко души трябваше да отведеш този път?
– Дванадесет.
Тя съжаляваше, че той беше отишъл сам. Колкото и да се опитваше да изглежда твърд, докато водеше душите, тя не се заблуждаваше. Вероятно стресът се отразяваше, като дълбаеше бръчки около очите и устата му. „Не гледай!“ Тя не се въздържа, протегна назад ръка и стисна дланта му. Той не се дръпна, а вдигна ръката ù до устните си.
Топла тръпка пробяга през нея и Аня се разтопи. Как все още можеше да се отнася с нея с нежност след всичко, което му беше наговорила? Богове, тя искаше да срита собствения си задник. Той заслужаваше нещо много по-добро, отколкото тя можеше да му даде някога. Дори да беше безопасно да изостави надменната си преструвка, в най-добрия случай щеше да е любовница, която дори не можеше да направи всичко.
„Просто приключи с това!“
– Реших, че трябва първо да говорим с Уилям. Не се тревожи, той няма да издрънка тайните ти. – Тя преглътна и потропа на извисяващите се сводести двойни врати, преди Лушън да може да възрази. Извиващи се червени и черни змии бяха гравирани по цялата повърхност. Мина момент. Още един. Никакъв отговор. Тя почука отново, този път по-силно.
– Това е хубав дом – отбеляза Лушън. Поне не се развика, че го кара да се срещне с Уилям.
– Да. – Къщата се извиваше в полукръг около покрита със сняг морава. Части от покрива се извисяваха към нощното небе. – Уили не би се примирил с нищо друго, егоистичният задник.
Лампата на верандата светна и прогони сенките. Една от вратите се отвори и тъмната красива глава на Уилям надзърна през нея.
– Аня?
Тя чу как Лушън издаде ниско, заплашително ръмжене, когато полуоблеченият воин излезе навън и я прегърна.
– Здрасти, ангел – каза тя. – Може ли да влезем? Тук, отвън, е отвратително студено.
– Следващия път носи повече дрехи – сопна се Лушън зад нея.
Уилям остана на място и му хвърли любопитен поглед, после вдигна питащо вежда към Аня.
– Вкусът ми за седмицата – обясни тя. Мразеше се. Лушън беше много повече от това, но Аня не можеше да рискува да го признае на глас. – Изглеждаш добре, захарче. – И беше така. Висок и безбожно красив с мистични символи, татуирани по голите му гърди.
И освен това излъчваше секс. Суров, земен и мръсен секс без задръжки. Което му беше докарало присъдата за вечност в Тартар. Беше задоволявал Хера и още няколко хиляди други, а когато Хера беше научила за тези хиляди други... бяха се търкаляли глави.
Точно сега панталоните на Уилям бяха разкопчани, сякаш ги беше надянал набързо. Очевидно че не само излъчваше секс, а и в момента правеше секс.
– Изглеждам добре? Добре? – Уилям се изсмя. – Никога не съм изглеждал по-добре и го знам. Влизай тук и се стопли! – Той се дръпна от входа.
Тя се понесе покрай него с Лушън по петите му.
– Луси, това е Уили. Той е сексуално отклонение и прекара малко време в килията до моята, преди някой без грам мозък да плати гаранцията му и да го освободи. Жена, несъмнено. В мига, в който Уили излезе, той забрави за мен и не плати моята гаранция.