– За теб нямаше определена гаранция.
– Оправдания, оправдания. Винаги си се грижил само за себе си. Уили, това е Луси. Той е мой.
Когато осъзна, какво беше казала току-що, Аня изстена. Това малко признание се беше изплъзнало от нея без разрешение. Със свит стомах тя се обърна рязко, за да прецени реакцията на Лушън. Той се взираше в Уилям с празно изражение.
– Аз съм Лушън, не Луси.
– Аз съм Уилям, но може да ме наричаш Секси. Всички го правят.
С изключение на това двамата мъже не признаваха присъствието на другия.
– Добреее. Това е неловко – пропя тя, сякаш нямаше никакви грижи на света. – Някой да каже нещо! Моля!
– Ти някога бил ли си... как го нарече тя? Вкусът на седмицата на Аня? – попита Лушън.
Уилям изсумтя.
– Иска ми се, но не. И не поради липса на сексуален опит.
Лушън погледна към нея за потвърждение и тя вдигна рамене. Трябваше да се метне на Уилям, но не можеше да докосне никого, освен Лушън толкова интимно.
– Той не е мой тип, ясно? – И добави сухо: – Никога не се е опитвал да ме убие.
Лушън я изгледа свирепо.
– Това ли е нужно? – засмя се Уилям. – Ако е така, аз ще...
– Няма да я докосваш – отсече Лушън.
Аня примигна от изненада. Два гласа бяха излезли от устните на Лушън. И двата бяха опасни, и двата бяха смъртоносни. Дали току-що не беше чула демона? Тя потрепери от възбуда. Достатъчно трудно беше да устои на този мъж, когато размахваше меч към нея. Когато се държеше собственически, беше като истинска любовна игра.
Краката ù започваха да треперят, за бога!
– Е, какво правите тук? – попита Уилям.
– Уилям – внезапно се обади жена и прикова вниманието на всички.
– Още чакаме – оплака се друга.
Аня се ухили към Уилям.
– Вече по две наведнъж?
Той сви рамене смутено.
– Не можах да реша коя искам, затова се спрях и на двете.
– Колко възвишено от твоя страна. – Погледът ù се плъзна нагоре по стълбището зад него и се спря върху двете облечени с роби жени на площадката. Те се взираха надолу, косите им бяха в пълен безпорядък, а кожите им –– зачервени. „Само да можеше това да бъда аз и да призовавам Лушън...“
– Е, не ги карай да чакат!
– Чувствай се като у дома си! – каза ù Уилям. Той се наведе да целуне бузата ù, но бързо се отдръпна, когато Лушън изръмжа. – Ще се видим на сутринта, Ани, любима.
– Любима? – изплю Лушън.
Уилям закрачи още по-бързо заднешком и вдигна ръце, като се усмихваше.
– Дразня те. Нищо повече.
– Трябва да вземем назаем някои неща – извика Аня, привличайки вниманието му. – Затова сме тук. Не че не обичам да се отбивам, разбира се.
– Удивен съм, че все още не си откраднала всичко, което ви трябва.
– Щях – казя тя, сочейки с палец към Лушън, – но голямото момче се мръщи на кражбата по някаква причина.
– Не се мръщя. Вече не – каза Лушън. – Необходима ти е.
– Ще трябва да свиква, ако има намерение да се задържи край теб. До после! – Уилям се обърна към стълбите и се понесе нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж.
– О, Уили! Едно допълнение – извика Аня и го спря. – Малко съм преследвана от боговете и... – заради Лушън тя направи драматична пауза – ...от демона Смърт. С идването си тук може да съм довела война и хаос до портата ти. Нещо против това?
– Нищо. Какво е едно посещение от Аня без малко хаос? – Той обгърна с ръце жените и ги потупа по задниците. – Ще говорим на сутринта, става ли?
Жените се изкискаха. Уф! Кискане. Това отврати Аня. Тя можеше да говори като колежанка, но никога нямаше да се принизи да се киска така. Триото изчезна зад ъгъла и тя забрави за тях.
– Е, чу го – каза тя и се обърна към Лушън. – Да се чувстваме като у дома си. Да започваме да грабим каквото ни е нужно!
Лушън намали разстоянието между тях, притискайки я с тялото си към стената. Гледаше я толкова гневно, че тя изгуби цялото си наложено насила спокойствие.
– Какво?
– Единственото, което ще направим, е да довършим това, което започнахме.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Той щеше да я бележи.
В мига, в който Лушън беше видял Уилям Красавеца да слага ръцете си върху Аня, през него беше преминала всепоглъщащо желание да я бележи така, че всеки мъж, който погледне към нея, да знае, че тя принадлежи на друг.
Това желание беше по-силно, отколкото яростта му някога е била. Беше по-силна дори от желанието да има тази жена в леглото си. Всичко в него, дори демонът, крещеше моя.