Дума, която тя също беше използвала, за да го опише. Ако бяха сами, когато я беше казала, той щеше да я хвърли върху най-близкото легло и да настоява тя да я повтаря отново и отново.
Нищо такова не му се беше случвало. Дори Марая не се беше държала толкова непостоянно. Беше я обичал, но чувствата му към нея бяха спокойни. Нежни. Това, което изпитваше към Аня беше нежно, да, но също така неконтролируемо като среднощна буря.
Но колкото и див да се чувставаше Лушън, демонът му никога не е бил по-спокоен. Аня някак беше успокоила звяра. Когато чуеше гласа ù и подушеше сладостта ù... дори сега Смърт мъркаше за нея.
– Д-да довършим? – ахна тя. Подпря длани върху гърдите му. Не го отблъскваше, но не го и прегръщаше. Очите ù бяха широко отворени. – Какво имаш предвид?
– Знаеш какво имам предвид. – От горе се чуваше как двете жени се кикотят. Чу как Уилям изръмжа подигравателно. – Ти ме остави възбуден и сега ще се погрижиш за това.
Очите ù се разшириха още повече, а дългите ù мигли хвърляха красиви сенки върху бузите ù.
– Но аз мислех, че повече няма да го правим. Казах ти, че не те искам. И мислех, че и ти не ме искаш, защото аз... защото аз... знаеш. – Тя сведе поглед и се загледа над рамото му. – Изпитвах съжаление към теб.
– Мислила си грешно. – Той нямаше да я обладава (не можеше да отнеме свободата ù, независимо колко ядосан ù беше), но щеше да я има по всеки друг начин. – Можем да го направим тук или в стаята ми в Будапеща. Изборът е твой.
– Но... но... – Тя все още се бореше. – Какво предизвика това? Уилям?
– Избирай! – излая той и заби ръце в стената зад нея от двете страни на главата ù, а вибрациите от удара избутаха картините над нея.
Аня потрепери и облиза устни.
Той доближи лицето ù, почти допирайки нос в нейния. Дъхът им се смеси и той вдиша дълбоко. Тя все още миришеше на ягоди и сметана, въпреки че не я беше виждал с близалка. Тя го погледна и очите ù блестяха.
– Лушън!
Не го беше нарекла сладкишче или ангел, или дори най-новото – Луси. Беше стъпка в правилната посока. Той подозираше, че тя избира глупави гальовни имена за всеки, когото искаше да държи на разстояние.
Нямаше да има разстояние между тях. Вече не.
– Избирай, Аня! – Ако тя не го искаше, щеше просто да се пренесе някъде. Освен това в изражението ù имаше страст и възбуда, които подхранваха двете емоции в самия него. – Не ми пука какви са причините ти да ме искаш. Не ми пука, че не трябва да те желая.
Тя преглътна.
– Но... но... не трябва да правим това.
– Защо?
– Защото.
– Не е достатъчно. Ще го направим. Избирай!
– Но аз не искам.
Той знаеше, че тя иска думите ù да прозвучат искрено, но не се получи.
– Защо? – попита той отново.
Аня прехапа устни и сведе поглед към устните му. Членът му трепна в отговор. Лушън се досещаше какво си представя тя. Още едно погалване с език по клитора ù и нежно подръпване със зъби.
– Ще се случат лоши неща, ако го направим – прошепна тя.
– Например? – Единственото лошо нещо, за което можеше да се сети, беше да изкара още един ден, без да има тази жена гола под себе си.
Мина цяла вечност.
– Не искам да говоря за това.
– Права си. Сега не е времето за говорене. Тук или в Буда?
Аня отново облиза устните си с розовия си език. Този език щеше да бъде преплетен с неговия, реши той. Без изключения.
Тя преглътна. Прошепна „тук“ и се хвърли в обятията му. Устните ù се притиснаха в неговите.
Да. Богове, да. Най-после. Докато езиците им се дуелираха и вкусът ù изпълваше устата му, Лушън усети безтегловност. После краката му удариха твърда почва. Той отвори очи и се озова в просторна спалня. Кристален полилей висеше от тавана и изливаше приглушена светлина. Стените бяха покрити със стенописи на цветя и лози, всеки от тях многоцветен пир за погледа му.
Леглото беше огромно с черни копринени чаршафи и Лушън нямаше търпение да притисне Аня върху тях. Имаше дървени сандъци и дори каменен водопад в далечния ъгъл. Красиво място със сигурност, но внезапно се изкуши да пренесе Аня някъде другаде. Някъде, където красивият Уилям никога не е стъпвал.
Лушън постави ръце на задника на Аня и я вдигна. Краката ù моментално се сключиха около кръста му, поставяйки новия център на неговата вселена в близост до члена му. Той се притисна към нея – движение толкова необходимо, колкото дишането. Тя изстена и захапа долната му устна, а Лушън усети как през нея премина тръпка.
– Още! – каза тя задъхано.
Той се притисна към нея отново.
Аня отново го захапа и потрепери.
Лушън сграбчи ръба на тениската ù и я издърпа през главата на Аня. Невероятната ù коса се посипа по раменете ù. Тя носеше сутиен с леденосин блясък и видът му го хипнотизира.