Гърдите ù бяха повдигнати подканящо. Прекрасни, толкова прекрасни. Но не те приковаваха вниманието му, а ножовете, прикрепени към всеки сантиметър видима кожа. Някои бяха усукани в презрамките на сутиена. Други бяха просто залепени. Не знаеше с какво. Знаеше само, че му харесва. Много.
Отне му известно време, но накрая пусна и последния на пода.
Той отмести краката ù от себе си и я постави долу. Аня извика в протест и се олюля. Лушън целуна шията ù. Удоволствие осветяваше прекрасното ù лице, когато наклони глава назад и подканящо обви гърдите си в длани. Той се отпусна на колене и закачи с пръсти колана на панталоните ù. Трябваше да знае дали бикините ù са в комплект със сутиена.
За секунди тесните панталони бяха в глезените ù и той видя още ножове и звезди за мятане, залепени по краката ù.
– Знаех, че си въоръжена, но не знаех колко.
Аня постави ръка на рамото му и се измъкна от панталоните, докато той я обезоръжаваше.
– Харесва ли ти? – попита тя, когато той свърши.
Бикините бяха малки, едва видими ивици блестящо синя материя и завършваха комплекта съвършено. Той преглътна.
– Харесва ми – гласът му беше дрезгав и задавен.
– Твой ред е – каза Аня, а думите ù звучаха малко изнервено.
Нервна? Аня? Лушън се изправи бавно. Докато се взираше надолу към нея, той видя горда, красива жена, която излъчваше уязвимост, радост и привързаност. И все пак веднъж му беше казала, че той не е важен. Той ù беше казал съвсем същото. Той не го беше мислил наистина и започваше да вярва, че тя също не казваше истината.
Знаеше кого да обвинява и се закле Кронос да си плати.
Без да си позволява да развали мига с тези мрачни мисли, Лушън погали с върха на пръста си нежната извивка на брадичката на Аня. „Ще се погрижа за тази жена. Ще намеря начин да открадна Всеотварящия ключ, без да нараня никой от нас и ще я скрия от Кронос. После ще прекарам дните си, като я правя щастлива.
– Толкова си красива – каза ù той.
– Благодаря. Събличай се!
Богове, той искаше да я обладае (трябваше да е вътре в нея, скоро, сега, винаги), но отказа да открадне свободата ù и да я принуди да остане с него. Той отпусна ръка, преди пръстите му да се издължат в хищни нокти. Но докато проучва всички възможни начини да открадне Всеотварящия ключ без неблагоприятни странични ефекти, трябваше да намери начин да развали и проклятието на Аня.
– Е? – напомни му тя.
Лушън сграбчи тениската си и я издърпа през главата си. Преди дрехата да стигне до горе, ръцете на Аня вече бяха върху гърдите му и премахваха неговите оръжия.
– Мисля, че си ме надминал – каза тя и ги хвърли на пода. Метал издрънча върху метал. Когато и последният нож падна, пръстите ù бяха върху кожата му, галеха зърната му, татуировката.
Коремът му се стегна и членът му потръпна. Жегата го обземаше по-бързо, отколкото той можеше да се пренася от едно място на друго. Обичаше тя да го докосва. Това го караше да се чувства като бог – всемогъщ и свободен. Желан.
– Толкова си силен – с възхищение каза тя. – Харесва ми, че си страдал и си оцелял. Това прави ли ме лошо момиче?
Той обгърна с длани бузите ù.
– Нищо не може да те направи лоша.
– Дори това? – Тя разкопча панталоните му и ги смъкна по бедрата му, хвърляйки настрани ножове.
Когато той остана напълно гол, Аня се взря в татуировката на пеперуда, проследи с пръсти назъбените краища с възхищение. Кожата се надигна под пръстите ù и се сгорещи.
Аня ахна с възхищение.
– Жива?
– Досега не мислех така. Както знаеш, това е мястото, през което демонът влезе в мен, но никога не е правил нещо подобно.
– Сигурно ме харесва.
– Харесва те.
– Добро момче – прошепна тя и целуна пеперудата. Тя отново се надигна да я срещне и кожата изтръпна при докосването на Аня.
Лушън не беше сигурен защо Боговете бяха избрали пеперуди като външен белег на демоните. Заради ефекта на пеперудата, вероятно. Напомняне, че едно замахване на крило (или едно глупаво решение в случая с воините) може да промени цялата тъкан на реалността. Каквато и да беше причината, той винаги беше мразил татуировката. Защо не оръжие или рог на демон? Нещо, което да казва, ами... „Аз съм мъж“.
Лушън беше достатъчно несигурен.
Аня се отпусна на колене и целуна нежно пъпа му. Точно там свършваше едно от крилата. Горещият ù език проследи края му. Електрически стрели пронизаха вените му, органите му и дори костите му.
Стенейки от удоволствие, той отметна глава назад. Галеше лицето на Аня и я подтикваше да продължава, въпреки че трябваше да я вдигне на крака.