– Искам още. Искам да почувствам ръцете ти върху мен.
Тя се отпусна на крака и тъкмо посягаше към ципа му, за да освободи члена му и да обвие пръсти около него, когато чу приближаващи стъпки.
Лушън също ги беше чул. Скова се и се дръпна от нея.
Дишаше тежко. Тя също. Коленете ù едва не се огънаха, когато погледите им се срещнаха. Времето за момент спря. Между тях все още пламтеше огнена страст. Аня никога не беше предполагала, че една целувка може да е толкова възпламеняваща.
– Оправи си дрехите! – нареди той.
– Но... но... – Тя не беше готова да спре независимо дали има публика, или няма. Ако ù беше дал миг, тя щеше да ги пренесе на друго място.
– Направи го! Сега!
Не, нямаше да има пренасяне, осъзна тя разочаровано. Твърдото му изражение известяваше, че той е приключил. С целувката, с нея.
Тя откъсна поглед от него и погледна надолу към себе си. Корсетът ù беше избутан под гърдите. Не носеше сутиен и втвърдените розови върхове на зърната ù се виждаха като два малки маяка в нощта. Полата ù беше усукана около кръста и разкриваше предната част на едва забележимите прашки.
Аня приглади тоалета си и се изчерви за първи път от стотици години. „Защо сега? Има ли значение?“ Ръцете ù трепереха. Каква позорна слабост. Тя се опита да се успокои, но единствената заповед, която тялото ù искаше да чуе, беше да скочи обратно в обятията на Лушън.
Неколцина от Повелителите завиха зад ъгъла и всеки от тях изглеждаше гневен и мрачен.
– Обичам, когато изчезваш така – каза този от тях, наречен Гидиън. Ядосаният му тон даваше ясно да се разбере, че има предвид точно обратното. Аня знаеше, че воинът е обладан от духа на Лъжи и не беше способен да изрече и една истина.
– Млъкни! – сопна се Рейес. Горкият измъчен Рейес, пазител на Болка. Той обичаше да се наранява. Веднъж дори го беше видяла да се хвърля от върха на крепостта и да блаженства от чувството на счупените си кости. – Тя може да изглежда невинна, Лушън, но ти не я провери за оръжия, преди да я целуваш и играеш с езика ù.
– Аз съм почти гола – посочи тя вбесена. Не че някой ù обърна внимание. – Какво оръжие бих могла да крия? – Добре де, тя наистина криеше няколко. Голяма работа. Едно момиче трябва да се защитава.
– Всичко беше под контрол – каза Лушън с онзи негов спокоен глас. – Мисля, че мога да се справя с една сама жена, въоръжена или не.
Спокойствието му винаги беше очаровало Аня. Досега. Къде беше пламналата му страст? Не беше честно той да се възстанови толкова бързо, а тя все още да се бори да си поеме въздух. Дори краката ù още трепереха от възбудата. Още по-лошо беше, че сърцето ù удряше в гърдите като боен чук.
– И коя е тя? – попита Рейес.
– Може да не е Стръв, но е нещо – каза Парис. – Ти я пренесе, а тя дори не започна да пищи.
Присвитите очи на всички най-после се прехвърлиха върху Аня. Никога не се беше чувствала по-неопитна, по-уязвима през всичките векове от живота си. Да целуне Лушън, си струваше риска да бъде хваната, но това не значеше, че трябва да търпи разпит.
– Можете да престанете. Няма да ви кажа нищо.
– Аз не съм те поканил и Рейес ми каза, че никоя от присъстващите жени не е заявила, че си нейна приятелка – каза Парис. – Защо се опита да прелъстиш Лушън?
Защото знаем, че никой не би общувал доброволно с белязания воин, сякаш заявяваше тонът му. Това я ядоса, въпреки че знаеше, че Парис не иска да е груб или да обиди Лушън, а вероятно просто обявяваше това, което всеки от тях смяташе за факт.
– Защо е този разпит? – Тя ги изгледа свирепо един по един. Всички, без Лушън. Него избегна. Можеше да се срине, ако чертите му все още бяха студени и лишени от емоции. – Видях го, хареса ми, затова отидох при него. Голяма работа. Край на историята.
Всеки от Повелителите скръсти ръце на гърдите си сякаш казваха „да, бе“. Бяха оформили полукръг около нея, осъзна тя, въпреки че не ги беше видяла да помръдват. Едва успя да се спре да не извърти очи.
– Ти не го искаш наистина – каза Рейес. – Всички го знаем. Затова ни кажи какво искаш, преди да те принудим да ни кажеш!
Да я принудят? Моля ви! Тя също скръсти ръце. Малко по-рано те бяха насърчавали с викове Лушън да я целуне. Нали? Може би тя беше викала за себе си. А сега искаха да им разкаже подробно за какво мисли!? Държаха се така, сякаш Лушън не може да изкуши и сляпа жена?