Той прокара език.
– Едно. Едно правило, тогава. – Езикът му отново се стрелна навън по палеца ù. Кожата ù настръхна. – О, богове! – извика тя. – Никой не е правил това. Кой би помислил, че такова нещо е толкова приятно. О, да!
През Лушън се разля вълна от собственическо чувство. Страстта по лицето ù щеше да го преследва до края на дните му, защото беше искрена, без задръжки.
– Какво правило? Вече се съгласих да не те обладавам.
– Не това – каза тя и повдигна бедра. – Направи го отново!
Той го направи.
Тя изстена.
– Какво правило?
– О, да. Моето правило. – Тя махна сутиена си и го хвърли настрани. Сутиенът падна върху купчината ножове. Зърната на Аня бяха малки розови плодчета, създадени за езика на Лушън. Масажирайки гърдите си, Аня каза задъхано: – Никой от нас да не напуска това легло, докато и двамата не бъдем задоволени. Това е моето правило.
Той беше очаквал много други неща, но за това дори не беше помислял. Стомахът му се сви от нещо, което Лушън отказа да назове.
– Съгласен съм. Ако се съгласиш на едно мое правило.
– Какво? – попита тя подозрително.
– Тук, в това легло, няма да има битки. – Той засмука палеца ù в устата си, извивайки език около него. – Само екстаз.
Аня стисна чаршафите.
– Съгласна. Съгласна, съгласна, съгласна!
Вик на страст прозвуча в главата му, когато разкъса бикините на Аня и най-после пропълзя върху нея. Членът му беше горещ, но влагалището ù беше по-горещо, когато се плъзна до нея, внимавайки да не навлезе.
Аня не се дръпна, а го остави да се плъзга до нея.
– Никога не съм била толкова близо до мъж.
– Аз също.
Тих дрезгав смях се откъсна от нея.
– Защо ти се доверявам? Трябва да бягам от теб при всяка възможност.
Тя пребледня, когато осъзна какво е казала, и той се намръщи.
– Какво има?
Изражението ù стана решително, докато се взираше в него.
– Няма нищо. Аз не ти се доверявам. Това исках да кажа. Защото нека бъдем честни! Ти не значиш нищо за мен, освен добре прекарано време. И защо спря, по дяволите? Не съм ти дала разрешение да спираш.
Беше говорила високо, жестоко и на практика беше изрекла думите подигравателно. Какво правеше тя? Той можеше да ù повярва вчера, дори преди час, но не сега. Не докато беше под него гола и тялото ù влажно от желание да бъдат заедно.
Тя не беше спала с Уилям, не беше позволила на красивия мъж да я докосне по никакъв сексуален начин. Беше дошла при Лушън и му се доверяваше да не вземе повече, отколкото тя можеше да даде. Така че, да. Той знаеше, че тя не е искрена.
Кронос, помисли той отново и скръцна със зъби. Но не я предизвика. Не сега. Тя му се доверяваше и той щеше да повярва, че тя не беше имала намерение да го засегне, че вярваше, че му помага, като се държи така.
Той се наведе тихо и вдигна брадичката ù за целувка. Дълбока, проучваща целувка. В началото Аня не откликна. Дори се опита да се отдръпне. После езикът ù колебливо срещна неговия, нежно и сладко. Тя изстена. Пръстите ù стиснаха косата му.
Докато вкусваше ягодовия ù аромат, в Лушън разцъфна усещане за неотложност. „Бележи!“ Той пусна брадичката ù и обхвана едната ù гърда. „Моя.“
„Бележи я!“ Да, да. „Тя е моя.“ Лушън постави устни в центъра на шията ù и засмука продължително. Аня се извиваше, но ръцете ù оставаха в косата му и го държаха в плен. Тя дишаше учестено и той усети зърното ù да се втвърдява още повече в дланта му.
Когато най-после вдигна глава, той видя, че на шията ù вече има синина.
Заля го задоволство.
– Предишния път когато бяхме заедно, не отделих достатъчно време на гърдите ти.
– Да, така е. – Ноктите ù задраскаха главата му и той знаеше, че тя е разгорещена и жадна, колкото него и че е напълно изгубена в страстта. Вече не се опитваше да го отблъсне.
– Позволи ми да поправя това! – Той отново се наведе и опита едното ягодово зърно, после другото.
– Лушън! – каза Аня задъхано.
– Обичам, когато казваш името ми.
– Още, Лушън! Моля те, още!
Докато смучеше тези зърна и усукваше език около тях, той плъзна длан по чувствените контури на тялото ù. Краката ù се разтвориха толкова широко, колкото беше възможно.
Аня ахна, когато единият му пръст намери клитора ù.
– Без... без влизане... но може би...
– Знам. Няма да ги пъхам толкова дълбоко, колкото мога. Няма да те докосвам чак до душата ти. Няма да станем едно същество, вместо две. Няма да почувствам как вътрешните ти стени се свиват в спазми около мен.
Аня се вкопчи в раменете му, ноктите ù бяха остри. Главата ù се отметна, сякаш си представяше всичко, което той каза. Клепачите ù бяха стиснати и белите ù зъби захапаха долната ù устна.