Небеса, тя беше толкова влажна, че намокри ръката му.
– Мразя проклятието си – каза тя дрезгаво.
– Аз също го мразя. Мразя моето проклятие. Но ако то ме е довело при теб, с радост ще търпя и двете цяла вечност. – Той започна да върти бързи кръгчета, после по-бавно, когато тя беше близо до кулминацията, оставяйки я да се успокои, а после отново бързо.
Едва когато Аня беше вече почти полудяла и крещеше неговото име, отчаяно умолявайки го, той я доведе до оргазъм. Тялото ù се разтресе. Ръцете ù се забиха в него с такава сила, че щеше да го прекърши, ако той беше човек.
През цялото време Лушън гледаше лицето ù и виждаше как устните ù се разтварят и усещаше учестеното ù дишане. Как върховното удоволствие и крайното задоволство променят изражението ù. Как клепачите ù се отворят в почуда, сякаш вижда звезди над тях.
Когато тя стихна, той положи глава на гърдите ù, заслушан в бясно препускащия ù пулс. Кожата ù беше хлъзгава от пот и страст. Той беше готов да облекчи напрежението си, но не искаше да развали мига.
Аня го обърна по гръб и му се усмихна.
– Сега ще ти покажа колко лоша мога да бъда. – Тя се пресегна между краката си и навлажни ръка със собствените си сокове, а после стисна члена му.
Нагоре и надолу тя плъзгаше ръката си с гладко движение, което го подлудяваше. Той се пресегна назад и стисна таблата на леглото, в опит да се задържи неподвижен. Беше възбуден толкова често през изминалата седмица, че буквално му се плачеше от облекчение, докато Аня движеше ръката си по него.
Пръстите ù се плъзгаха по главата на пениса му с всяко движение нагоре, стискаха и дразнеха.
– Аня – каза задъхано Лушън.
– Ммм, разбирам какво имаше предвид за името. – Докато говореше, другата ù ръка се мушна към тестисите му. – Харесва ми. Кажи моето отново!
– Аня, аз ще... ще...
– Направи го! Свърши за мен! Искам да видя.
Той вдигна хълбоци.
– Не спирай! Не спирай!
– Няма. Покажи ми! – измърка тя. Ръката ù стигна толкова надолу по члена му, че той не можеше да задържи удоволствието нито миг повече.
Лушън се напрегна, горещото семе изригна от члена по мускулите на корема му. Той изрева, отново и отново.
– Аня!
– Още! – Ръката ù продължаваше да се движи. – Всичко! До капка!
Мускулите му се свиваха и отпускаха, свиваха и отпускаха. Бедрата му бяха разтворени, колкото беше възможно, а петите му бяха забити в матрака. Мислеше, че е невъзможно, но отново избликна. Умът му се изстреля към примигваща черна дупка, която го засмукваше все по-дълбоко с всяка вълна на удоволствието.
– Чудесно, направо чудесно! – похвали го тя.
Най-после изтощен, той се срина. Аня го почисти с кърпа, преди да изпълзи по тялото му и да се свие върху него. Лушън я обгърна с ръце. „Попитай я за ключа!“
„Не. Не сега.“
„Остатъкът от живота е по-важен от този миг.“
Истина. Той отвори уста, решен да настоява тя да му каже за ключа, но не промълви нищо, когато тя се сгуши по-близо, затвори очи и въздъхна доволно.
„Не, нищо не е по-важно от този миг.“ Малко по-късно той заспа с усмивка на лицето.
* * *
„Не е минал и ден, а вече скочих в леглото с него“ – помисли Аня и се сгуши в скута на Лушън, докато той спеше.
Беше се опитала да устои, да го държи на разстояние. Но той беше толкова дяволски страстен, властен и неустоим. Ревността му от Уилям... Богове, тя можеше да получи оргазъм само като гледаше как Лушън я ревнува.
Беше се опитала да се престори, че Лушън не означава нищо за нея, казвайки ужасни неща, които трябваше да изтръгне от устата си, в случай че Кронос Воайора гледа, но не беше в състояние да си тръгне, когато Лушън ù каза да избере място за удоволствието.
След станалото в това легло, тя вече не знаеше какво да прави с Кронос или как да скрие истинското си желание към Лушън. Вече не можеше да го отрече. Донякъде се радваше.
Тя не можеше да нарани отново Лушън, просто не можеше. През последната седмица той беше станал важен за нея, беше мъжът, когото цени.
Лушън се извъртя в ръцете ù и измърмори, преди да скочи прав и да се намръщи.
Тя също се намръщи.
– Какво има?
– Призован съм – каза той замаяно.
Не изчака нейния отговор, а просто изчезна. Когато мина половин час, а той още не се беше върнал, Аня усети пристъп на паника. Дали го бяха призовали нечии души или Кронос? Трябваше ли да го търси? Откъде трябваше да започне...
Внезапно Лушън се появи здрав и цял и се сви до нея. Топлината му я обгърна, когато той затвори очи и въздъхна.