– Ти се наслаждаваше, докато беше в обятията ми. Признай го! Познавам жените и познавам страстта. Ти гореше за мен.
– Млъкни! – сопна се тя.
Емоция. Превъзходно.
– Искаш ли да направим нещо набързо, преди приятелите ти да се появят?
Тя стисна зъби и се изправи, увеличавайки разстоянието между тях. След като вече не беше пред лицето му, за да приковава вниманието му, той успя да проучи стаята. Или по-скоро затвора. Мръсен под, голи стени.
Той изсумтя от отвращение – отвращение, насочено към него самия. Той знаеше. Знаеше, че трябва да внимава, но си беше позволил да е нехаен и глупав. На практика сам се беше поднесъл на Ловците с поклон и благодарствена картичка. Как щяха да му се смеят другите воини, когато разберат...
– Значи ти си Ловец, така ли?
– Ако под Ловец имаш предвид защитник на всичко добро, правилно и справедливо, тогава да. – Без да поглежда към Парис, тя свали часовника си и му показа символа на безкрайността, татуиран там. – Цял живот съм била очарована от демони и техните зли престъпления. Винаги купувам книги за тях, посещавам срещи и семинари. Тези мъже се обърнаха към мен преди около година и ме поканиха да се присъединя към тях. Съгласих се и никога не съм съжалявала.
От символа трябваше да му се гади както винаги преди. Но напротив! Този път му се искаше с език да прокара пътечка по омразния символ.
– И какво се надявате да правите с мен? – попита той. Не беше паникьосан. Все още. Преди стотици години беше притиснат от Ловци. Беше успял да се измъкне само с няколко рани.
Този път нямаше да е по-различно, той щеше да се погрижи.
– Ще експериментираме с теб. Ще те наблюдаваме. Ще те използваме като Стръв, за да заловим още демони. И когато намерим кутията на Пандора, ще измъкнем демона ти, ще убием теб и ще пленим чудовището. – Тя отново звучеше прозаично, сякаш обсъждаха какво да ядат за вечеря.
Веждите му се свиха.
– Това ли е?
– Засега.
– Тогава можеш да ме убиеш, скъпа. Приятелите ми няма да се предадат, за да ме спасят. – Не, те щяха да избият всички в тази сграда.
– Ще се погрижим за това, нали? – каза тя отбранително.
„Спри да ù се противопоставяш!“ Трябваше да ухажва този враг с всички подходящи средства.
След като свършеше вътре в нея, той щеше да има силата да убие всеки, който се изпречи на пътя му. Дори нея. Кучка.
Защо не му беше даден духа на Насилие, както на Мадокс? Нямаше да се налага да разчита на нищо, освен на гнева, за да добие сили. Шибаният демон на Безразборност. Беше истинска неприятност.
Няколко пъти в отчаяние демонът го беше принуждавал да се обърне към... „Не мисли за това! Не сега, не когато трябва да си възбуден!“
– Любов – каза той с най-дрезгавия си глас, – съжалявам, че засегнах чувствата ти преди малко. Бях ядосан и си го изкарах на теб. – Той се погрижи да смекчи изражението си отново, да спусне клепачи наполовина и да остави устните си да се отпуснат, сякаш се готвят за целувка.
Тя приглади с ръка мишата си коса и погледна надолу към белите си кецове.
– Всичко е наред. Разбирам. Ти си роб на злата си природа.
Беше казала, че е Ловец едва от година. Беше бебе, наивна. Всеки друг Ловец щеше да разбере какво се опитва да направи Парис и да го напусне. Щеше да го наругае, да го удари и добре да прикрива уязвимостта си, а не като нея.
– Мисля, че си прекрасна – каза той. За съжаление това беше вярно.
– Лъжеш.
– Не. Лъжех преди, когато те нарекох обикновена. Пожелах те в мига, в който те видях. Представих си голото ти тяло върху моето легло, главата ти, отметната назад, а ръцете ти... О, ръцете ти... – Той ги потърси с поглед. Да. Бяха толкова гладки и съвършени. Точно както си ги спомняше. – Ръцете ти, търсещи влажната жега между краката ти, без да можеш да ме дочакаш да те обладая.
Докато говореше, той излъчи картините в главата ù. Това беше единствената облага от демона. Демонът можеше да навлезе в ума на хората, показвайки на слушателя точно каквото Парис описваше.
Повечето пъти мразеше да използва този дар. Вината след това... Той караше хората да желаят неща, които нормално не биха желали, точно както демонът му правеше с него. Но тази жена беше Ловец и не заслужаваше неговата загриженост.
– Не... не говори така! – прошепна тя. Разтърси я тръпка.
– И когато си близо до оргазъм, аз ще започна да облизвам мястото точно между краката ти, а ти ще крещиш името ми.
Дишането ù стана накъсано, зърната ù се втвърдиха под ризата – бяла риза, която не скриваше дантелата на сутиена ù. Неочаквано късче женственост, като се има предвид, че беше облечена като сексуално смазана ледена девица. Защо?