Рейес изръмжа, но извади телефона и вдигна.
– Какво?
– Аерон е избягал – каза Мадокс без предисловие.
Всичко в Рейес закрещя в знак на протест. От ярост и още от проклетата безпомощност. Знаеше, че този ден ще дойде. Просто не беше очаквал да дойде толкова скоро. „Трябваше да преглътнеш любовта си към него и да го оковеш.“
– Кога?
– Видях го за последно преди дванадесет часа.
Като Ярост Аерон щеше да намери Даника, независимо къде се беше скрила. Щеше да я надуши и да използва крилата си, за да стигне до нея бързо.
– Ще ги намеря – каза Рейес.
Преди Райес да затвори, Мадокс добави:
– Торин ме накара да сложа някаква проследяваща боя в храната на Аерон, за всеки случай. Ще ти изпрати необходимите ти координатите на имейл на телефона. Звъня първо на теб. Исках да знаеш, защото... знаеш. Просто доведи приятеля ни обратно! Жив.
Рейес не отговори. Не можеше. Ако се провалеше, Даника щеше да умре.
Ако вече не беше мъртва.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
– Хубава смучка – каза Уилям на закуска следващата сутрин, когато забеляза шията на Аня.
„Аз не се изчервявам. Аз не се изчервявам.“ Но все пак бузите ù се сгорещиха. Проклет да е Лушън и удивителната му уста! И по темата с удивителната уста на Лушън, той я беше използвал, за да измъкне информация за Всеотварящия ключ от Аня тази сутрин.
Тя знаеше, че той търси начин да вземе ключа от нея, без да унищожи някой от тях, за да може да разкара краля на боговете от главата ù. Беше започнал да смуче зърната ù точно след като ù зададе въпроса и тя не беше искала той да спре. Накрая му беше казала, че ключът е свързан с нея телом и духом и че е толкова част от нея, колкото демонът е част от него. Затова даващият отслабваше, защото даваше част от себе си. Беше видяла разочарованието в очите на Лушън, и това я разнежи. От всички хора той най-добре можеше да разбере опасността да загубиш важна част от себе си.
Тя въздъхна. Точно сега тя, Лушън и Уилям седяха на малка кръгла маса, а по цялата ù повърхност бяха наредени яйца, бекон и палачинки. Въздухът беше сиропено сладък и солено свеж, а самата храна беше приготвена страхотно.
След като беше облякла бяло кашмирено боди, Аня се беше пренесла до любимата си закусвалня в Атланта, където беше поръчала този пир и се беше пренесла обратно. И да, беше се престорила, че я е приготвила сама. Но защото бяха воини, мъжете още не бяха похвалили усилията ù, което беше напълно неприемливо. Смятаха, че е робувала на храната, но дори не бяха казали благодаря. Копелета.
Аня седеше между тях. Лушън гледаше сурово Уилям и ръмжеше всеки път, когато красавецът се пресегнеше към нея. Собственическото му чувство беше твърде мило. Нищо чудно, че беше прекарала цялата нощ в обятията му, без да може да го напусне. Той я караше да се чувства желана. А също и в безопасност. Никога не беше прекарвала цяла нощ с мъж и не знаеше, че това ще я накара да изпита такова мило (и пристрастяващо) чувство за сигурност, освен силното физическо удоволствие.
– Казах ти да държиш ръцете си... – думите на Лушън секнаха и тя усети как тялото му се стегна.
Аня се обърна към него. И двете му очи бяха станали сини. Тя го сграбчи за ръката. Време беше двамата да събират души, както изглеждаше.
– Трябва да вървя – каза той.
– Взимаш ме с теб. Забрави ли?
Той поклати глава.
– Ти ще останеш тук.
– Не ме карай да ставам невидима и да те последвам без разрешението ти!
– Като преди – примирено направи изявление. – Не успях да разбера как го правиш.
Тя сви рамене.
– Аз съм Анархия, нали? Не се подчинявам на законите на природата или на нещо друго.
– За какво говорите вие двамата? – попита Уилям.
Тя не му обърна внимание. Първо, защото знаеше, че на Уилям няма да му хареса и най-вероятно щеше да изпадне в смешен пристъп и второ, защото знаеше, че Лушън ще изчезне в мига, в който отклони вниманието си от него.
– Остави ме тук и ще седя в скута на Уилям през цялото време, докато те няма!
Уилям се ухили и забрави любопитството си.
– Остави я, мой човек! Аз ще положа специални грижи за нея.
Лушън се озъби свирепо, но сплете пръсти с пръстите на Аня.
– Добре. Да вървим!
Той се дематериализира, вземайки Аня със себе си. Двамата навлязоха в духовния свят и светът наоколо се превърна в колаж от ярки цветове и светлини. Лушън бързо се спусна в лошо изгорял и все още пушещ магазин. В Шанхай, осъзна Аня, докато оглеждаше обкръжаващите ги сгради в червено и бяло със заострени върхове и скосени покриви. Почти можеше да усети миризмите на различните храни, които се продаваха на уличния пазар.