На овъгления под лежаха няколко тела. Без да я пуска, Лушън отиде до първото и най-близко и топна ръка в гърдите на мъжа. Появи се пъшкаща душа, която се бореше срещу хватката на Смърт.
В следващия миг тримата се озоваха на портите на ада. Жегата едва не стопи кожата от костите на Аня. Тя потрепери. Крясъците и измъчените викове... Тук ли щеше да дойде, ако Кронос сполучеше да я види мъртва? Дори само от мисълта ù се догади.
– Той нарочно е запалил пожара – каза Лушън през стиснати зъби.
„Не става дума за теб сега. Правиш го заради Лушън.“ Тя пусна ръката му и застана зад него. Прегърна го през кръста и му предложи утеха, напомняйки му, че не е сам. Мускулите му бяха напрегнати, но бавно се отпуснаха.
Две огромни скали се разделиха и отвориха широка бездна. Много чифтове люспести ръце се пресегнаха нагоре и Лушън хвърли борещата се душа към тях. Избухна злобен смях, последван от писъци.
Много пъти всеки ден Лушън ставаше свидетел на тази ужасна сцена. Аня целуна ухото му и отвлече вниманието му от пламъците.
– Много хора умират. Всяка минута. Всеки час. Защо ти не придружаваш всички тях?
– Някои остават да се скитат по Земята, някои се прераждат и получават възможност да започнат отново. Някои, мисля, биват придружавани от ангели.
А! Трябваше да се сети. Беше попадала на няколко ангели през годините. Красиви същества, но малко надменни.
– Душите, придружавани от теб, са най-щастливите. Готов ли си за другите?
Лушън кимна. Изглеждаше по-малко напрегнат.
Другите двама трябва да са били добри малки момчета, защото заминаха за рая. Както винаги, перлените порти накараха Аня да зяпне. Те искряха със скъпоценни камъни и хипнотизираха с жуженето, причинено от мощта им. Отвъд тях ликуваше хор от херувими и гласовете им бяха успокояващи и някак доставяха удоволствие на сетивата. Леле!
„Искам да дойда тук, ако някога умра.“
„Кога си била добра?“
„Добра съм. Понякога.“
– Благодаря ти, Аня. За това, че дойде с мен. За това, че ме утеши.
– Удоволствието е мое.
Двамата с Лушън се появиха отново в кухнята на Уилям. Приятелят ù все още седеше на масата, но погледът на Аня беше прикован към любовника ù. Лушън я наблюдаваше, а от очите му се излъчваше зной. Зной и възхищение, и благодарност.
– И къде ходихте двамата? – попита Уилям.
– Никъде. – Тя се съсредоточи върху Уилям. Погледът на Лушън я караше да се върти в стола си. – Къде са твоите жени тази сутрин?
– Спят. Вампирите се нуждаят от разкрасяващия си сън.
Очите на Лушън се разшириха. Сигурно не беше срещал вампир преди.
– Вампири като кръвосмучещи или като съблазнителки? – Тя огледа Уилям от горе до долу, но той не беше белязан. Само краката му бяха покрити с черни копринени панталони. – Предполагам като съблазнителки. Не приличаш на някой, който е бил хапан, поне не от някой с подходящите зъби.
– О, бях хапан, само че не там, където можеш да видиш. За разлика от теб – добави той с многозначителен поглед към врата ù.
Лушън тъкмо отпиваше от сока си и се задави. Аня се засмя и го потупа по гърба.
– Мисля, че ти го шокира.
– Невъзможно – каза Уилям, изучавайки Лушън. – Чувахме как двамата го правите като зайци. И това направо ме зашемети, но трябва да кажа, че явно се справяш добре, щом успя да накараш тази малка низша богиня да моли.
– Благодаря – каза Лушън, когато кашлицата му спря. Но в гласа му имаше предупреждение.
– Аз не съм низша, мръсно жиголо!
Уилям намигна и подпря лакти на масата.
– Е, какво става? Знаеш, че обожавам посещенията ти, Аня, но защо си тук и защо те преследва демона на Смърт?
Тя отвори уста да отговори, но Лушън я докосна по ръката възпиращо. Когато Аня го погледна, той поклати глава.
– Няма да издавам никакви тайни, Цветенце.
– О, тайни! Казвай! – плясна с ръце Уилям.
Искаше ù се, не би го отрекла. Никога не беше пазила ничия тайна. Нямаше нищо забавно в това. Но все пак замълча. За Лушън би направила всичко. На този етап не беше изненадана, че дори палавата ù страна иска да го впечатли.
– Просто трябва да заемем някои неща от теб – каза Лушън.
– Като?
– Всъщност – каза Аня – бихме искали ти да си наш екскурзовод в Арктическия кръг.
– Аня! – предупреди Лушън.
– Е, аз бих искала. Той живее наблизо и прекарва много време там. Познава терена. И в случая не издавам тайните ни, нали?
– Защо искате да отидете в Арктика? – Уилям потрепери. – Там е по-студено, отколкото в... срамотите на вещица. А аз знам.