– Във ваканция съм и ми се гледат ледници – отвърна тя лекомислено.
– Ти мразиш леда. Прекарваш повечето си време на Хавай.
– Ще се справим и без водач – намеси се Лушън. – Дрехи, одеяла и снегоходки са достатъчни.
– Няма да ви заведа в Арктика – каза Уилям и поклати глава. – Току-що се върнах от пътуване до там и се нуждая от сериозна почивка.
Лушън сви рамене, сякаш не му пукаше дали ще ги води, или не.
– Значи се разбрахме. С Аня отиваме сами.
– Как пък не! – Аня плясна с ръка по масата и чиниите се разтракаха. – Уили ще ни заведе, където искаме да отидем и ще го направи с усмивка на лице. Ще ни спести време, а и той е добър войник, в случай че трябва да се бием със знаеш какво. Хидра – добави тя драматично.
– Искате да се биете с Хидра? – Уилям пребледня. – Няма да доближа тази кучка. Изгубих я от поглед преди няколко години и предпочитам да си остане така.
– Не съм мислила, че ще срещна жена, която ти не би чукал. – Аня набоде парче палачинка на вилицата си. Вдигна го до устата си и каза: – Всъщност никога не съм мислила, че ти ще срещнеш жена, която не би чукал. И като говорим за това, къде точно попадна на Хидра? И как се измъкна жив?
– Видях я два пъти. И двата пъти на различни места там на леда. И се измъкнах жив, само защото тя не можеше да понесе мисълта, че ще обезобрази красивата ми кратуна, но малко оставаше – промърмори Уилям.
– Това е добре – каза Лушън и кимна с глава.
Аня знаеше, че той има предвид, че Хидра е била забелязана, но вероятно му се искаше Уилям да не се беше разминал толкова щастливо. Самата тя не можеше да сдържи вълнението си. Но имаше още въпроси.
– Защо изобщо ходиш там? – попита тя. – Никога не си ми казвал.
– Достатъчно близо е до дома ми, за да се крият там безсмъртни за тайно нападение. В началото не бях сигурен дали идват за Хидра, или за мен. И двамата имаме свои врагове. Но след време спря да ми пука. Ако някой се спотайва там, тръгвам след него.
– Кои са враговете ти? – зачуди се Аня на глас.
– Аз... ъ... имам малък проблем с това, че пожелавам дами с партньори – каза Уилям – и техните половинки искат смъртта ми повече от всичко.
– Ще стоиш далеч от Аня – изръмжа Лушън.
Този сладък, сладък мъж, помисли тя, усмихна се и потупа ръката му. Лушън се пресегна под масата и стисна коляното ù в желязна хватка, за да я накара да замълчи. Тя не замълча.
– За последен път ще те помоля мило да ни заведеш – каза тя на Уилям.
Той завъртя очи, избута празната си чиния настрана, облегна се в стола и скръсти ръце на гърдите си. Беше сплел кичури коса на слепоочията си и сега те бяха зад ушите му, а цветните мъниста по краищата им подрънкваха всеки път, щом помръднеше.
– Съжалявам, но отговорът ми е не.
– Добре тогава. – Аня също се облегна назад в стола си. Винаги се беше възхищавала на тази стая. Сводест таван, гранитен остров за готвене, модерни уреди и кошници с плодове, които висяха на куки в стената. Щеше ли Уилям да я унищожи в изблик на ярост, когато тя свършеше с него? – Може би сега е моментът да ти кажа, че книгата ти е в мен.
Уилям замръзна в хищническо спокойствие.
– Не е. Не може да бъде. Видях я тази сутрин, преди да сляза на закуска. – В погледа му проблясваше насилие.
Лушън вдигна Аня и я положи в скута си. Тя сгуши глава в извивката на врата му. Закрилата не беше нещо, от което се нуждаеше, но оценяваше жеста.
– Благодаря отново – каза тя.
– Аня! – отсече Уилям. – Не е в теб. Книгата е в мен. Аз я видях тази сутрин.
– Внимавай с тона! – предупреди го Лушън.
– Видял си фалшива – обясни тя.
– Лъжеш. – Воинът се наведе към Аня и втренчи поглед в нея.
Лушън мигновено скочи на крака и я избута зад себе си. „О, спри, мое малко сърце!“
– Казах ти да внимаваш с тона.
Уилям скочи от масата и столът му се плъзна назад и се заби в острова. Фрас!
– Ако я няма... – И той излезе от стаята разярен.
– Проклятие! Той излезе, без да унищожи стаята. Ела! Не искаме да изпуснем това. – Аня сплете пръсти с Лушън и ахна от електрическата искра, която усети при допира.
Тя вече знаеше какво могат да правят с нея тези палави пръсти.
Разтреперана, тя го дръпна и двамата последваха воина. Коридорът беше добре осветен с трепкащи златни крушки. Парчета цветна дантела покриваха лампите и светлината се плискаше в цветовете на дъгата. Дело на вампирките? Дали се опитваха да опитомят воина?
По стените нямаше картини или оръжия, както обикновено. Аня можеше да се обзаложи на десет милиона американски долара, че Уилям ги е махнал предишната нощ, след като е задоволил вампирките си. Беше добре запознат със склонността на Аня към кражби, но беше закъснял да спаси безценната си книга. Глупавият мъж беше накарал една от вещиците си да постави магия върху заключените корици на книгата преди много време. Магия, която Аня беше развалила с ключа си.