— Да, чудесно си оплескал всичко — поздрави ме той, когато свърших.
— Ще стане и по-зле — предрекох. — Много ми се иска да поговоря насаме с мисис Легет. Поне десет минути. Ако го няма мъжа й, мисля, че бих постигнал някакъв напредък с нея. Ти би ли могъл да измъкнеш нещо? Ще ми се да разбера защо е офейкала Габриел, дори и да не науча къде.
— Ше опитам — отзова се с готовност Фицстивън. — Какво ще кажеш, ако намина покрай тях утре следобед — да им поискам една книга? Например „Розовият кръст“ на Уейт ще свърши работа. Те знаят, че се интересувам от тези въпроси. Той сигурно ще работи в лабораторията и аз ще забраня да го безпокоят. Ще пристъпя към въпроса съвсем небрежно, но нищо чудно да измъкна нещо от нея.
— Благодаря. Значи до утре вечер.
По-голямата част от следобеда излагах черно на бяло онова, което бях научил, плюс предположенията си и се опитвах да ги подредя и свържа по някакъв начин. На два пъти ми звъня Ерик Колинсън да ме пита дали съм научил нещо за Габриел. Нито Мики Линан, нито Ал Мейсън се обадиха да докладват. В шест часа приключих е работата.
5. ГАБРИЕЛ
Следващият ден ми донесе новини. Рано сутринта получих телеграма от нюйоркския ни филиал. Разшифрована, тя гласеше:
ЛУИС ЪПТЪН БИВШ СОБСТВЕНИК ДЕТЕКТИВСКА АГЕНЦИЯ ТУК СТОП АРЕСТУВАН ПЪРВИ СЕПТЕМВРИ ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ЗА ПОДКУПВАНЕ ДВАМА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЛОТО ПО УБИЙСТВОТО НА СЕКСТЪН СТОП ОПИТАЛ ДА СЕ ОТЪРВЕ КАТО СТОВАРИ ВИНАТА ВЪРХУ ХАРИ РУПЪРТ ДЕТЕКТИВ В НЕГОВАТА АГЕНЦИЯ СТОП ДВАМАТА ОСЪДЕНИ СТОП ОСВОБОДЕНИ ОТ СИНГ-СИНП НА ШЕСТИ ФЕВРУАРИ ТАЗИ ГОДИНА СТОП РУПЪРТ ЗАПЛАШВАЛ ДА УБИЕ ЪПТЪН СТОП РУПЪРТ ТРИЙСЕТ И ДВЕ ГОДИШЕН ВИСОК МЕТЪР СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДЕМ ТЕЖИ СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ КИЛОГРАМА КЕСТЕНЯВА КОСА КАФЯВИ ОЧИ ЖЪЛТЕНИКАВ ТЕН СЛАБО ЛИЦЕ ДЪЛЪГ ТЪНЪК НОС ХОДИ ПРИВЕДЕН НАПРЕД С ИЗДАДЕНА БРАДИЧКА СТОП ИЗПРАЩАМЕ СНИМКИ ПОЩАТА
Вече нямаше съмнение, че Рупърт бе същият мъж, когото мисис Пристли и Дейли бяха видели и който бе убил Ъптън. Обади ми се О’Гар.
— Онзи, твоят Райноу Тингли, е бил спипан снощи в заложна къща — опитвал се да пробута разни бижута. Но между тях е нямало немонтирани диаманти. Не успяхме да му развържем езика, само установихме кой е. Изпратих един от нашите при Легет с част от скъпоценностите, защото помислих, че може да са техни, но и двамата отрекоха.
Тази новина не ми вършеше работа.
— Опитай при „Холстед и Бошан“ — предложих аз. — Кажи им, че според теб скъпоценностите са на Легет, без да споменаваш, че са отрекли.
След половин час О’Гар пак ми се обади от бижутерския магазин и ме осведоми, че Холстед с положителност е разпознал две от бижутата: перлена огърлица и брошка с топаз, които Легет бил купил от него за дъщеря си.
— Чудесно — рекох, — А сега ще те помоля за следното. Иди до квартирата на Райноу и упражни натиск върху неговата Мини. Претърси апартамента, отнеси се грубичко с нея и колкото повече я сплашиш, толкоз по-добре. Може би ще има смарагдов пръстен на ръката си. Ако изляза прав и откриеш още скъпоценности, които може да са на Легетови, вземи всичко със себе си, но не се застоявай дълго и след това не я безпокой за нищо. Аз я държа под око. Искам само да я разтревожиш и веднага да се разкараш.
— Ще й взема здравето — обеща О’Гар.
В стаята на дежурните заварих Дик Фоули, който пишеше отчет за обира на някакъв склад, чието разследване не му беше позволило да мигне цяла нощ. Изгоних го да помага на Мики в следенето на мулатката.
— Щом си тръгнат полицаите и тя излезе от къщата, ще тръгнете и двамата след нея — наредих. — Като разберете къде е отишла, единият да намери телефон и да ми се обади.
Върнах се в кабинета си и взех да паля цигари. Тъкмо хабях третата, когато се обади Ерик Колинсън да попита дали съм открил неговата Габриел.
— Не още, но попаднах на следи. Ако не сте зает, елате — ще можете да ме придружите…, ако се окаже, че има къде да отидем.
Той се съгласи с готовност. Малко след това позвъни Мики Линан.
— Нашата отиде на гости.
И ми продиктува един адрес на Пасифик Авеню. Телефонът иззвъня отново още преди да съм оставил слушалката.
— Обажда се Уот Холстед — рече някакъв глас. — Можете ли да наминете?
— Сега не ми е възможно. Какво има?
— Става дума за Едгар Легет и съм силно озадачен. Тази сутрин от полицията ми донесоха няколко бижута и ме попитаха дали знам чии са. Разпознах една пер-лена огърлица и брошка, които Легет купи миналата година от нашия магазин за дъщеря си: брошката през пролетта, а перлите за Коледа. След като полицаите си отидоха, аз естествено се обадих на Легет, а той се отнесе твърде странно. Изчака ме да кажа всичко, след което заяви: „Много ви благодаря, задето се бъркате в личните ми работи“, и затвори. Какво му става, как мислите?