Аз го убих. Трупът му е в мазето. Отвън дебне полицай, следи дома ми. Други полицаи се ровят някъде в работите ми. Не бях в състояние да дам задоволително обяснение за някои от постъпките си, да избегна противоречията и сега, когато вече ме подозират, вероятността миналото ми да се запази в тайна е твърде малка. Винаги съм знаел — дори и да не съм го признавал пред самия себе си, — че един ден това ще се случи. Няма да се върна на Ил дю Салю — Дяволския остров. Жена ми и дъщеря ми нито знаеха, нито имат нещо общо с убийството на Рупърт.
7. ПРОКЛЯТИЕТО
Няколко минути след като изчетох писмото, цареше тишина. Мисис Легет бе свалила кърпичката от лицето си и слушаше, като от време на време тихичко изхълцваше. Габриел хвърляше наоколо нервни погледи, светлинки се бореха с мъглата в очите й, устните й мърдаха спазмодично, сякаш искаше да каже нещо, а не можеше. Отидох до масата, наведох се над мъртвеца и пребърках джобовете му. Вътрешният джоб на сакото му се издуваше. Пъхнах ръка, разкопчах го и извадих кафяв портфейл. Беше претъпкан с банкноти — по-късно, когато ги преброихме, се оказаха петнайсет хиляди долара. Показах на всички съдържанието на портфейла и попитах в [???]
— Оставил ли е друго писмо освен това, което прочетох?
— Не, поне не намерихме друго — отвърна О’Гар. — Защо?
— А вие да знаете нещо, мисис Легет? — обърнах се към жената.
Тя поклати глава.
— Защо? — повторно попита О’Гар.
— Защото не се е самоубил — отговорих. — Бил е убит.
Габриел Легет изпищя пронизително, скочи от стола си и насочи бял пръст с остър нокът към мисис Легет.
— Тя го уби! — крещеше момичето. — Каза му „Върни се“ и като държеше вратата на кухнята отворена с една ръка, взе с другата ножа от мивката и когато той мина покрай нея, заби ножа в гърба му. Аз я видях! Тя го уби! Не бях облечена и като ги чух да се задават, се скрих в килера и оттам видях всичко!
Мисис Легет се изправи. Залитна и щеше да падне, ако Фицстивън не бе избързал да я подкрепи. Изумление измести мъката от подпухналото й лице. Наконтеният мъж със сивкавото лице — доктор Рийз, както научих по-късно — каза с хладен глас:
— Липсва рана от пробождане. Бил е застрелян в слепоочието със собствения му пистолет, съвсем отблизо, леко косо. Несъмнено самоубийство, бих казал.
Колинсън накара Габриел отново да седне и се опита да я успокои. Тя кършеше ръце и стенеше.
Изказах несъгласие с последното изявление на лекаря, като едновременно премислях още нещо:
— Убийство е. Патите са били в джоба му. Искал е да избяга. Написал е писиото до полицията, за да оневини жена си и дъщеря си — да не бъдат наказани за съучастие в престъпленията му. На теб — обърнах се към О’Гар — прозвуча ли ти като предсмъртно писмо на човек, който оставя любимите си жена и дъщеря? До тях няма нито дума — всичко е адресирано до полицията.
— Може и да си прав, но от друга страна, щом като е заминавал, защо все пак не им е написал…
— Щял е да им го съобщи — или писмено, или устно, — преди да тръгне. Слагал е работите си в ред, подготвял се е за заминаването, може и наистина да е възнамерявал да си тегли куршума, макар че парите и тонът на писмото ме карат да се съмнявам в това. Дори при това положение обаче, ако питате мен, не се е самоубил, а е бил убит, преди да приключи с делата си — може би защото се е разтакавал прекалено дълго. Кой и как го е открил?
— Аз чух — изхълца мисис Легет. — Чух изстрела, изтичах тук горе и той… заварих го така. Слязох долу да телефонирам и на вратата… на вратата се позвъни, беше мистър Фицстивън и аз му казах. Не е възможно… в къщата нямаше никой, който… да го убие.
— Вие сте го убили — казах й аз. — Той е заминавал. Написал е това писмо и е поел всичките ви престъпления върху собствения си гръб. Убили сте Рупърт долу в кухнята. Момичето имаше предвид точно това. Писмото на мъжа ви звучи до голяма степен като предсмъртно или поне така ви се е сторило, затова сте го убили — мислели сте, че признанието и смъртта му ще потулят цялата история и ние ще престанем да се ровим по-нататък. — Лицето й нищо не ми говореше. Беше изкривено, но това можеше да изразява какво ли не. Поех си въздух и продължих — не че се развиках, но бях на ръба: — Мога да посоча поне пет-шест лъжи в писмото на мъжа ви. Първо, не той ви е повикал с Габриел, а вие сте го открили къде е. Мисис Бег ми каза, че когато сте пристигнали от Ню Йорк, той бил най-изненаданият мъж, когото била виждала. И не е давал на Ъптън никакви диаманти. Обяснението му защо ги е дал и какво е смятал да прави след това, е нелепо: просто не е могъл за толкова кратко време да измисли нещо по-правдоподобно, с което да ви оправдае. Легет би могъл да му даде или пари, или нищо, но не е бил такъв глупак, та да му връчи чуждите диаманти и да предизвика цялата тази история. Ъптън ви е проследил дотук и е дошъл да ви изнудва — вас, а не мъжа ви. Вие сте го били наели да открие Легет и той е познавал именно вас. Двамата с Рупърт са го проследили не само до Мексико Сити, а и дотук. Щели са да започнат шантажа си много по-рано, ако не са били изпратени в „Синг-Синг“ по друго обвинение. Щом излезли оттам, Ъптън пристигнал и започнал играта. Вие сте инсценирали грабежа, вие сте му дали диамантите, обаче не сте казали нито дума на мъжа си, който си мислел, че става дума за обикновена кражба. Щял ли е иначе той — човекът с досие на убиец — да рискува да се обажда на полицията? Защо не сте му казали за Ъптън? Може би не ви се е искало да разбере, че сте проследили стъпка по стъпка пътя му от Дяволския остров до Сан Франциско? Защо? Ако ви е трябвало нещо, с което да го държите в ръцете си, убийството на сестра ви е можело да свърши достатъчно добра работа. Може би не сте искали да разбере, че знаете за Лабо, Хауарт и Едж? — Не й предоставих възможност да отговори на никой от въпросите ми, а продължих още по-гръмогласно: — Може би Рупърт, който е последвал Ъптън, се е свързал с вас и вие сте го убедили да убие съдружника си — нещо, което се е съгласил да извърши на драго сърце, защото му е имал зъб. Може би след като го убива и идва при вас за помощ, сте сметнали за необходимо да му забиете ножа долу в кухнята. Не сте знаели, че момичето се крие в килера и ви е видяло, но ви е станало ясно, че сте започнали да прекалявате, че шансовете ви да се измъкнете невредима от цялата история са намалели неимоверно след това убийство. Прекалено много внимание се обръща вече на всичко, което става в къщата ви. И тогава виждате единствения изход и си изигравате картите. Отивате и разказвате всичко на мъжа си или поне толкоз, колкото да го убедите да се нагърби с вината ви. След което му теглите куршума — тук, до масата. Той ви прикрива както винаги досега. Вие — гръмна гласът ми, който беше влязъл във форма — сте убили сестра си Лили, първата му жена, и сте го оставили да се нагърбя с цялата вяна. Вие сте го последвали след това в Лондон. Ако бяхте невинна, щяхте ли да избягате с убиеца на сестра си? Бие сте го проследили дотук и сте го последвали. Вие сте се оженили за него. Вие именно сте решили, че се е оженил не за онази сестра, за която е трябвало, и вие сте я убили!