Усмивката бе изчезнала. Безумната ненавист вече не се спотайваше зад погледа и гласа й, а беше в тях, във всяка черта на лицето, в стойката на тялото й. Тази нечовешка омраза — и самата тя като част от нея — бе единственото одушевено нещо в стаята. Останалите осем души, които я наблюдавахме и слушахме, все едно, че не съществувахме в момента. За нея бяхме живи, но не и един за друг — само за нея.
Тя се извърна от мен и рязко посочи с пръст момичето в другия край на стаята. Гласът й стана гърлен, вибриращ от диво победоносно чувство. Групираше думите с паузи помежду им, сякаш скандираше:
— Ти си нейна дъщеря! — изкрещя. — И си прокълната със същата нечестива душа и черна кръв като всички нас от рода Дейн! Прокълната си с кръвта на твоята майка, с която изцапа ръцете си още като дете! И с изкривеното съзнание и нуждата от опиати, които са моят подарък за теб! И твоят живот ще бъде черен като моя и като живота на майка ти! И ще почерниш живота на всеки, до когото се докоснеш, както ние почернихме живота на Морис! И твоят…
— Млъкнете! — изохка Ерик Колинсън. — Накарайте я да млъкне!
Габриел Легет, запушила ушите си с ръце, с изкривено от ужас лице, изпищя страшно и падна напред от стола си.
Пат Реди бе млад в бизнеса, но поне ние с О’Гар трябваше да сме достатъчно опитни, за да не изпускаме мисис Легет от очи дори за част от секундата, колкото и неотложно да ни зовеше вопълът на момичето и неговото падане. Но ние взехме, че зяпнахме Габриел — макар и за по-малко от половин секунда. А когато отново погледнахме мисис Легет, тя стискаше пистолет в ръка и бе направила първата крачка към вратата. Между нея и изхода не стоеше никой — униформеният полицай бе отишъл да помага на Колинсън да се справи с Габриел. Зад нея нямаше жива душа. Беше с гръб към вратата и когато се извъртя, в зрителното й поле попадна Фицстивън. Загледа ни с пламтящ поглед над черния пистолет, бляскавите й очи се стрелкаха ту към един, ту към друг от нас. Направи втора крачка заднишком и изръмжа:
— Никой да не мърда!
Пат Реди прехвърли тежестта си на пети. Аз го изгледах със свъсени вежди и поклатих глава. Коридорът и стълбите бяха по-подходящи — там можехме по-лесно да я спипаме. Тук някой неминуемо щеше да умре.
Мисис Легет прекрачи все така заднишком прага, издиша през зъби със свистене — също като змия — и изчезна към дъното на коридора.
Оуън Фицстивън беше пръв след нея. Полицаят ми се замота в краката, но успях да изскоча втори. Жената бе стигнала до площадката на стълбището в отсрещния край на мрачния коридор, а Фицстивън, плътно подире й, вече я настигаше. Спипа я на междинната площадка точно когато стъпих на първото стъпало. Притисна едната ръка към тялото й, но другата — тази с пистолета — остана свободна. Посегна и към нея, но не успя. Тя извъртя дулото към него, заби го в тялото му и аз — със свита между раменете глава, за да не улуча бордюра на пода — скочих отгоре им. Сгромолясах се върху двамата точно навреме, сплесках ги с гръм и трясък и ги притиснах към ъгъла на стената. Куршумът, предназначен за писателя, се заби в едно от стъпалата.
Както бяхме проснати на земята, опитах се да сграбча дулото, не улучих и я хванах през кръста. Някъде при брадичката ми тънките пръсти на Фицстивън се сключиха около китката на ръката й, държаща пистолета. Тя извъртя тяло изпод дясната ми ръка, която още бе като саката след изръсването ни от крайслера. Нищо не можех да държа с нея. Пълното тяло на мисис Легет се поизправи и преобърна, така че аз останах отдолу.
До ухото ми избумтя изстрел, опари бузата ми. Тялото на жената се отпусна. Когато О’Гар и Реди ни разделиха, тя остана да лежи неподвижно. Вторият куршум бе минал през гърлото й.
Качих се в лабораторията. Габриел Легет лежеше на пода, а до нея бяха коленичили лекарят и Ерик.
— По-добре идете да видите мисис Легет — обърнах се към доктор Рийз, — Тя е на стълбите. Мисля, че е мъртва, но по-добре я вижте.
Той излезе. Колинсън, който разтриваше ръцете на припадналото момиче, ме изгледа така, сякаш бях нещо, което трябва да се забрани със закон, и рече:
— Дано сте доволен от работата, която свършихте.
— Важното е, че е свършена — отвърнах.