— Е? — попита Фицстивън.
— Какво е?
— След това?
— След това нищо. Тази история е такава. Предупредих те, че едно с друго не се връзва.
— А Габриел какво правеше там?
— Седеше свита до олтара, вдигнала лице към ефектния прожектор.
— Но защо е била там? Повикана ли е била или по собствено желание? Как е попаднала при олтара? Защо?
— Не знам. И тя не знаеше. Попитах я, но каза, че не знае.
— От другите не подразбра ли нещо?
— Да, това, което вече ти разказах — предимно от Арония Холдорн. Тя и мъжът й създали и ръководели религиозен култ, той откачил и започнал да убива хора, а тя нищо не можела да направи. Финк отказва да говори по същество. Да, той бил техник. Да, той монтирал цялата апаратура за номерата, а Холдорнови я използвали. Обаче представа си нямал за снощните събития. Чул шумове, но не му влизало в работата да си пъха носа навсякъде и да проверява какво става. Разбрал, че нещо не е наред едва когато се появила полицията и започнала да го тормози. Мисис Финк изчезна. Останалите служители на Холдорнови вероятно наистина не са в течение, макар че, ако питаш мен, много добре са се досещали. Мануал, синът, е толкова изплашен, че от него дума не можеш да изкопчиш, а като преодолее уплаха си, ще се окаже, че нищо не знае — в това съм сигурен. Така че цялата работа се свежда до следното: ако Джоузеф се е побъркал и е извършил няколко убийства, то останалите, макар несъзнателно да са му помогнали, по същество са невинни. Най-лошото, което могат да очакват, е съвсем лека присъда, задето са участвали в измамата с култа. Но ако някой от тях признае нещо, тогава си вкарва главата в торбата и може да бъде осъден за съучастие в убийство. Така че едва ли ще проговорят.
— Ясно — бавно изрече Фицстивън. — Джоузеф е мъртъв, значи той е виновен за всичко. Как ще се справиш с това положение?
— Изобщо няма да се наемам, макар че полицията поне ще опита. Аз съм си свършил работата, както ми съобщи преди два часа Мадисън Андрюс.
— — Но ако — както казваш — не си убеден, че си научил всичко за тази история, според мен би трябвало да…
— Аз не участвам — прекъснах излиянията му. — Още много работа бих свършил, но този път бях нает от Андрюс да я охранявам, докато е в Храма. Вече не е там и адвокатът смята, че едва ли ще научим нещо повече за случилото се. А що се отнася до по-нататъшната й охрана, редно е с тази задача да се заеме мъжът й.
— Кой?
— Мъжът й.
Фицстивън стовари халбата бира с такава сила върху покривката, че тя оля масата.
— Ето, виждаш ли! — упрекна ме той. — Думичка не ми спомена за това. Един господ знае какво още си скрил от мен!
— Колинсън се възползува от бъркотията, за да я отмъкне в Рино, където няма нужда да чакат три дни като тук, в Калифорния, за да получат разрешение за женитба. Представа си нямах, че са офейкали, докато Андрюс не се нахвърли отгоре ми три-четири часа по-късно. Държа се доста неприятно, което е една от причините да прекратим взаимоотношенията си на работодател и клиент.
— Не знаех, че се противопоставя на брака й с Колинсън.
— Едва ли има нещо против, но преценява, че нито сега е моментът, нито това е начинът.
— Сега вече ми е ясно — рече Фицстивън, докато ставахме от масата. — Андрюс обича всичко да става както на него му се иска.
Трета част
КЕСАДА
13. ПЪТЕКАТА В СКАЛИТЕ
Получих телеграма от Кесада, подписана от Ерик:
ЕЛАТЕ ВЕДНАГА СТОП ТРЯБВАТЕ МИ СТОП НЕПРИЯТНОСТИ ОПАСНОСТ СТОП СРЕЩА В ХОТЕЛ СЪНСЕТ СТОП НЕ КАЗВАЙТЕ НИКОМУ СТОП ГАБРИЕЛ НЕ БИВА ДА ЗНАЕ СТОЯ БЪРЗАЙТЕ
Телеграмата пристигнала в агенцията в петък сутринта, когато не бях в Сан Франциско. Намирах се в Мартинес и се пазарях с бившата съпруга на Фил Лийч, подвизаващ се и под безброй други имена. Търсехме го под дърво и камък, задето обилно бе ръсил фалшиви чекове из всички северозападни щати. Та тази негова бивша жена — дребна, много миловидна блондинка, прехранваща се като телефонистка — имаше неотдавнашна снимка на Фил и бе готова да я продаде.