— И ти самият — вмъкнах аз — с твоите обяснения и описания, които нито обясняват, нито описват. Надявам се, не допускаш, че думите ти ми говорят нещо.
— Сега вече си спомних какво представляваш — винаги си бил такъв. — Той се усмихна широко и прокара тънки пръсти през червеникавата си коса. — Докато се опитам да намеря по-прости думи, като за теб, разкажи какво се е случило.
Попитах го дали познава Ерик Колинсън. Отговори ми положително. Знаел само, че бил сгоден за Габриел Легет, че баща му бил богат търговец на дървен материал, че Ерик бил завършил Принстънския университет, сега бил борсов посредник, играел хандбал и бил свястно момче.
— Възможно е — рекох, — но ме излъга.
— Виждаш ли какво си ченге! — поклати глава Фицстивън и се усмихна широко. — Сигурно си попаднал на някой друг, който се е представил за него. Нашият средновековен рицар никога не лъже, пък и за да излъжеш, трябва да имаш въображение. Сигурно… Един момент! Да не би въпросът ти да се е отнасял до някоя жена? — Аз кимнах. — Тогава си прав — увери ме Фицстивън. — Моля да ме извиниш. Средновековният рицар винаги лъже, когато става дума за жена дори ако това е излишно и й причинява безброй неприятности. Това е основен принцип на рицарството и е свързан, доколкото съм чувал, със запазването на нейната чест или нещо такова. Коя беше жената?
— Габриел Легет — отвърнах аз и му разказах всичко, което знаех за семейство Легет за диамантите, за мъртвия на Голдън Гейт Авеню.
Докато говорех, лицето му придобиваше все по-разочарован израз.
— Но това е плоско и скучно — оплака се той, когато свърших. — Тъкмо се бях настроил да мисля за Легет в стила на Дюма, и ти ми сервираш комична мелодрама ала О, Хенри. Подведе ме с твоите жалки диаманти. Обаче — очите му отново светнаха — за начало не е толкоз зле. Престъпник или не, в него има мая за повече от едно дребно мошеничество за няколко застраховани диаманта.
— Ти какво, да не искаш да го изкараш от калибъра на големите престъпни умове? Прекалено много вестници четеш. За кого го вземаш? За крал на контрабандистите? Или шеф на международен престъпен синдикат? Търговец на бели робини? Глава на мрежа за пласиране на наркотици? Или крал на фалшификаторите?
— Не ставай идиот — скара ми се той. — Легет е умен и в него има нещо… черно. Нещо, за което избягва да мисли, но не бива да забравя. Вече ти казах, че е ненаситен за всичко, което е странно като мисъл, а същевременно е студен като риба, но студенината му е една такава… горчиво-суха. Той е невротичен тип, който поддържа тялото си във форма, чувствително и готово… — за какво, питам? — докато в същото време упоява ума си с какви ли не налудничави идеи. И през цялото време остава хладен и разумен. Ако човек има минало, което се стреми да забрави, най-лесно е да замъгли ума си чрез тялото, чрез чувственост, ако не чрез наркотици. Но да предположим, че миналото му не е мъртво, че този човек трябва да се поддържа във форма, за да се справи с него, ако то се появи в настоящето. В такъв случай най-разумно би било направо да упои ума си, а тялото си да остави силно и добре подготвено.
— Какво знаеш за това минало?
Фицстивън поклати глава.
— Ако не знам нищо — а това е така, — вината не е моя. Сам ще се убедиш в най-скоро време колко е трудно да се изкопчи нещо от това семейство.
— Опитвал ли си?
— Естествено. Нали съм писател. Работата ми е да надничам в душите, в онова, което става в тях. Неговата душа ме привлича и съм много засегнат, задето още не ми се е изповядал. Знаеш ли, съмнявам се, че името му е Легет. Та той е французин. Веднъж ми каза, че е родом от Атланта, но и на външен вид е французин, и по начина на мислене, и във всяко едно отношение — само дето не си го признава.
— А какво ще кажеш за другите членове на семейството? Габриел не е с всичкия си, нали?
— И аз това се питам. — Писателят ме изгледа с любопитство. — Това небрежно подмятане ли е или твое искрено мнение?
— Не знам. Много е особена, човек не се чувствува удобно в нейно присъствие. Освен това ушите й са като на животно, почти няма чело, очите й постоянно се менят от зелено към кафяво и пак към зелено, без да се установят на някакъв цвят. Какво успя да разузнаеш за нея, с твоето душене?