– Ммм, пориви. Да.
– Не. Те са мрачни. Яростни. Сурови.
– Не ме е страх. – Не, тя беше възбудена, искаше да приеме и него, и духа. Той беше част от Мадокс и тя смяташе да обича и двамата.
– Трябва да те е страх. – Потта, която беше избила на слепоочията му, се стече по бузата ù. Леденият вятър изобщо не го охлаждаше. – Не съм го правил по този начин от хиляди години. Не съм гледал жена, докато…
Той не довърши, но тя можеше да предположи какво не беше в състояние да каже той. Не беше гледал жена, докато е правил секс с нея. Ашлин отново срещна погледа му и в очите ù светеше ярко цялата любов, която изпитваше към Мадокс. Не се опита да я скрие, не можеше.
– Не искам да чакам повече.
– Трябва.
Тя придърпа коленете си, опитвайки се да го притисне напред, но той стисна с ръка таблата на леглото, отказвайки да помръдне. Тя не искаше той да се страхува, че ще я нарани.
– Чукай! Хапи!
– Не. Не и с теб.
– Чукай ме! Хапи ме! Няма да се прекърша.
– Няма да те нараня. – Той поклати глава, отказвайки да я погледне. – Няма да те нараня. Обещах.
„Накарай го да изгуби контрол! Докажи му, че не може да те нарани, независимо какво прави!“ Да, помисли си тя и положи длан на брадичката му, принуждавайки го да я погледне. Ако този път се сдържеше, щеше да се страхува от нещата, които искаше да прави с нея и накрая изобщо щеше да престане да я докосва. Щеше да я остави.
– Дай ми всичко, което имаш! Само го направи сега! – каза му тя със стон и отново се опита да го плъзне в себе си. – Толкова съм възбудена, че вече ме боли.
Тежкото му дишане изпълни ушите ù.
– Само още няколко минути. Само ще те подържа, после трябва да се махна.
Не, не ставаше.
Тя прокара пръсти по гърба му, наслаждавайки се на усещането за кадифе, излято върху наелектризираща стомана. Татуировката му беше изглеждала толкова истинска, че Ашлин очакваше да е изпъкнала, но не беше. Беше гладка и толкова топла, колкото останалата част от него.
– Ако ти не ме обладаеш – тя се опита да изглежда невинна, докато масажираше задника му и мускулите се свиха при допира, – ще те обладая аз.
Без друго предупреждение, тя стисна по-силно, дръпна и в същия момент се изви нагоре.
Ръката на Мадокс се сгъна и той падна върху Ашлин. От устните ù се изтръгна вик – едновременно болезнен и блажен.
Мадокс изгуби всякакъв контрол.
Той изрева ниско и дълго, отдръпна се назад, след което влезе докрай, а после започна да повтаря движението отново и отново. Тя се задъха, усещайки го толкова дълбоко, че никога повече нямаше да може да мисли за себе си просто като Ашлин. Тя беше жената на Мадокс.
Той захапа врата ù и тя потрепери. Плъзгаше се назад и забиваше напред. Цялото легло се тресеше, металните крака чегъртаха по пода. Мадокс прокара ръце под коленете ù и разтвори краката ù, за да проникне още по-дълбоко.
– Съжалявам – прошепна той. – Съжалявам!
– Недей! Да, да! – извика тя.
Темпото му се усили и тласъците му станаха по-силни.
– Ашлин! – извика той задъхано. – Ашлин!
Тя пламтеше. Изгаряше отвътре. Пулсът ù туптеше в ритъма на тласъците му. Главата ù се мяташе, а в ума ù нямаше нищо друго, освен удоволствие.
Той стисна зърната ù и от това тя се разгорещи още повече.
Одраска със зъби врата ù и това я направи още по-влажна.
Стисна бедрата ù и това засили желанието ù.
– Съжалявам – каза той отново. – Толкова съжалявам. Исках да бъде нежно.
– Харесва ми, когато си груб. Искам да бъдеш груб. – Нежността можеше да дойде по-късно, когато желанието ù бъде задоволено, и след като той осъзнаеше, че тя може да поеме всичко, и да бъде щастлива с това, което той можеше да ù даде. – Близо. Толкова близо – почти там. Просто се нуждаеше…
Той сплете пръсти в косата ù и дръпна лицето ù към неговото. Езикът му намери устата ù. Вкусът му я зашемети като наркотик. В този миг тя изригна. Избухна. И пламъците на екстаза я погълнаха.
Цялото ù тяло затрепера и тя заплака. От устните ù се изтръгна вик. Бяла светлина помете ума ù, а после отстъпи място на непрогледен мрак. Тя умираше бавно, умираше бързо. Просто… умираше. И отлиташе в рая.
– Ашлин – извика Мадокс, когато и той изригна. Той запулсира и топлото му семе бликна вътре в нея. Дълбоко. Много дълбоко. Мускулите му се стегнаха. – Моя. – Той отново захапа врата ù, сякаш не можеше да се спре.
Този път пусна кръв.
Трябваше да боли и болеше – толкова хубаво, толкова хубаво, – но я накара да свърши отново. Тя потрепери и се изви към него, крещейки от неудържимо блаженство. Никога не беше мислила, че удоволствие и болка може да се смесят толкова могъщо. Никога не беше мислила, че едното може да ускори другото. Но вече знаеше. И беше доволна.