– Не зная. Не го чух да влиза, но бях… зает.
Намръщен, Сейбин извади радиостанция.
– Кейн. Чуваш ли?
Нищо.
– Кейн?
Отново нищо. Леко паникьосан, Сейбин повтори:
– Кейн! Отговори ми!
Нищо.
Всички се спогледаха.
Лушън прокара ръка през лицето си. То изглеждаше още по-изтощено отпреди.
– Трябва да намерим Торин, преди някой друг да го намери. Събери кърпи, Мадокс, и ела горе! Искам да изляза от тази врата след десет минути.
Женско ахване внезапно прозвуча в ушите му. Мадокс се обърна и видя Ашлин, която стоеше на върха на стълбището. Дългите къдрици, които той толкова обичаше, се спускаха тежко по раменете ù, а очите ù бяха широко отворени и загрижени. Носеше една от тениските му и черния анцунг, който ù беше прекалено голям.
След секунди той беше до нея и я издърпа зад себе си, за да я скрие от погледите на останалите. Не вярваше, че може да се довери на най-новите попълнения към „семейството“. Не можеше. Вече не. Твърде много време беше минало и той вече не изпитваше никаква близост с тези хора.
– Предполагам, че не се налага да питам на кого принадлежи човекът – каза студено Сейбин.
– Какво е станало с тях? – попита Ашлин ужасена и надзърна през рамото му. – Целите са окървавени. И кои са новите?
– Бомба. Мъжете са… като нас.
– Пет минути и нож – изкрещя Аерон, дърпайки оковите си. – Само това ми трябва.
Ашлин пребледня и сграбчи ръката на Мадокс.
Рейес приближи вече ругаещия затворник и го удари в лицето. Веднъж, два пъти, три пъти. Удря го, докато Аерон не се свлече на пода. На Мадокс му се стори, че чува Аерон да благодари, но не беше сигурен.
Докато воините куцукаха нагоре по стълбите, Мадокс задържа Ашлин зад себе си. Когато двамата останаха сами, той се обърна към нея и проследи с пръст очертанията на брадичката ù.
– Върни се в стаята ми! Моля те! – добави той. – Ще дойда веднага щом мога.
Тя решително се взря в него през гъстите си мигли.
– Мога да им помогна, както и другите жени. Даника ме спаси, когато бях болна, помниш ли? Тя е способна. Аз също.
Той поклати бързо глава.
– Не искам да ги доближаваш.
– Ако ще остана тук, имам правото да опозная приятелите ти.
– Не всички от тези мъже са мои приятели. Тези, които са, можеш да опознаеш и друг път. Сега трябва да почиваш.
– Не, не трябва – тя постави свитите си юмруци на хълбоците. – Отказвам да се излежавам цял ден, когато мога да бъда полезна.
– Почивката е полезна.
– Не, не е.
– Не познавам някои от тези мъже, Ашлин. Вече не. Ако някой от тях се опита да те нарани… – дори само изговарянето на тези думи запали дълбока ярост в него.
– Искам да помогна. Никога не съм била част от семейство преди. – Ашлин внезапно изглеждаше по-уязвима, отколкото я беше виждал някога. Тя се взря в ръцете си, които усукваха плата на тениската. – Всичко, което някога съм правила, е да стоя отстрани и да слушам, а всичко, което някога съм искала, е да бъда част от нещо. Нека помогна на семейството ти, Мадокс!
Усети тежест в гърдите си. Не можеше да откаже нищо на тази жена. Дори това. Той щеше да наблюдава мъжете отблизо, да виси над рамота ù, ако беше необходимо, но нямаше да я спре да им окаже помощ.
– Иди в стаята ми и събери всички кърпи, които можеш да носиш! – винаги държеше огромни запаси. – Знаеш ли как да намериш стаята за забавления?
Тя поклати глава и той ù обясни. Когато свърши, лицето ù се огря от доволна усмивка.
– Благодаря ти! – Тя се повдигна на пръсти и леко го целуна по устните.
Не трябваше, но той незабавно задълбочи целувката, облягайки Ашлин на стената. Тя го караше да забрави всичко, освен желанието. Ароматът ù нахлу в него – уникален наркотик, на който никога нямаше да се насити. Ашлин вдигна един крак и го обви около кръста му.
Страстта премина през него мигновено. Членът му пулсираше и ръката му трепереше от желание да разкъса дрехите на Ашлин и отново да открие голите ù извивки. Да се потопи в тялото ù така, както езикът ù се гмуркаше в устата му горещ и мокър, посрещайки неговия. Тя изстена. Той погълна звука. Възхитителен.
– Мадокс! – изтътна Рейес от коридора. – По някое време днес.
Той се отдели от Ашлин със съжаление, прекъсвайки всякакъв контакт. Така беше по-безопасно. Едно докосване щеше да доведе до още една целувка. Още една целувка и той щеше да я отнесе обратно в стаята, а приятелите и враговете щяха да бъдат забравени.
– Това беше… хубаво – каза тя и повя с ръка към устните си.
Той я огледа с натежали клепачи. Устните ù бяха червени, подути и влажни и тя прокара език по тях, сякаш поглъщаше вкуса, останал след целувката от Мадокс. Той трябваше да погледне встрани, но очите му бяха привлечени обратно в следващия миг. Нейните очи бяха ярки и златни, трескави. За него.