Вената в основата на врата ù туптеше бясно. Мадокс усети, че посяга да я погали, но се спря навреме. Не това. Не сега.
– Мадокс! – повика го Лушън.
– Попитах идваш ли – изкрещя Рейес.
– Кърпи – каза той на Ашлин, после се обърна на пети, преди да е решил да остане.
* * *
„Този мъж ме подпалва“ – помисли Ашлин, докато гледаше как Мадокс крачи по коридора. Той зави зад ъгъла и изчезна от погледа ù. Сърцето ù все още туптеше диво.
Усмихната замечтано, тя прокара пръст по изтръпналите си устни. Добре че Мадокс се махна. Още няколко секунди от тази опустошителна целувка и тя щеше да му позволи (ха, щеше да го умолява!) да я обладае точно тук, където всеки можеше да ги види.
Чу някакъв мъж да грухти, друг да крещи ругатни и се стегна. Не беше време да се прехласва по Мадокс сега. Ашлин тръгна да търси кърпи. Въздухът беше студен, малко влажен, но освежаващ. Харесваха ù прозорците със стъклописи тук и лъскавите камъни, които бяха издържали неумолимия ход на времето.
Искаше ù се да посети мястото, на което се е взривила бомбата, и да слуша разговорите, които се бяха провели там. „Искаш ли? Дароу, ти ще отидеш.“ Много често тя мразеше своя талант. Нямаше истинска причина за него и никоя работа не беше достатъчно смислена, за да е оправдание за постоянното ù страдание. Но за Мадокс тя щеше с радост, дори с желание да се потопи в гласовете отново и отново. Не ù харесваше да знае, че там някъде имаше мъже, които се криеха и чакаха да го убият.
Когато се измъкнеше, за да търси начини да развали смъртното му проклятие, което тя планираше да направи тази вечер, щеше да открие къде е избухнала бомбата и да отиде там. Ако имаше късмет, щеше да научи къде се крият Ловците и как да спаси Мадокс от умирането.
Вероятно само си мечтаеше и за двете, но надеждата беше глупаво нещо.
Погледът ù се спря на следа от кръв и устата ù се отвори от ужас. Тя се отпусна, едва когато осъзна, че ранените воини сигурно са минали тук.
…някъде. Нали?
Частицата разговор, внезапно прошепната в ума ù, я изненада. Новите? Ашлин спря. Тя трепна, докато слушаше, но нищо друго не я нападна. Странно. Това беше мъжки глас, който не беше там преди малко.
Тя направи още една стъпка. Нищо. Смени посоката и направи още една стъпка.
Да. Залагам на това.
Ето. Отново го хвана. Ашлин преглътна и продължи в тази посока…
Хайде, насам… къде са те… надявам се, че още са навън… изгубихме твърде много с шибаните капани… отне твърде много време да разчистваме кашата… те знаят ли… бият…
…и скоро се озова пред вратата, която отделяше Даника и семейството ù от свободата.
А, по дяволите! Някой – неколцина всъщност се бяха промъкнали вътре. Значи не бяха новите. Все още ли бяха там? Бяха ли наранили жените? Ръката на Ашлин трепереше, когато посегна за бравата. Чакай! Може би трябваше да изтича и да каже на Мадокс.
Нашествениците може да са Ловци.
Тя се опита да преглътне буцата в гърлото си. Ако това бяха същите мъже, които бяха поставили бомбата, можеше да поставят друга точно сега. Тя се отдръпна с намерението да предупреди Мадокс. „Не можеш да оставиш Даника и другите тук, Дароу.“
– Те са добре – прошепна тя. Според Мадокс Ловците искаха да наранят само безсмъртните. Нали? Да. Тя отстъпи още една стъпка. Да каже на Мадокс, беше умно. Той можеше да ги спре, тя не можеше.
Но след още една стъпка в ума ù се заби разговор.
Къде е тя?
Иска ми се да знаех.
Мислиш ли, че те… са я убили?
Възможно е. По дяволите! Възможно е и нещо по-лошо. Те са демони – пауза и въздишка. – Проклятие, трябваше да пратя още охрана с нея.
Шефът ù, осъзна тя. Доктор Макинтош беше тук. Трябваше да е облекчена да го чуе, да се радва, че е толкова загрижен за нея, че да я проследи. Но… Значи той беше пратил мъже да я пазят? Как беше влязъл в крепостта?
Ашлин, скъпа. Ако чуваш това, срещни се с нас в Жербо в…
Ами ако е заключена? Няма да може да излезе сама.
Тихо! Някой идва.
После тишина.
Тя прокара пръсти напред-назад по челото си, опитвайки се да стигне до някаква интелигентна мисъл. Дали бяха още вътре? Какво щеше да направи Мадокс, ако ги намереше. Какво щяха да направят те на Мадокс? Обзе я паника. „Добре, добре. Мисли, Дароу! Мисли!“