Някой се беше опитал да отдели главата от тялото му и се беше провалил или го беше ранил, за да го забави… и беше успял. Очите на Торин бяха затворени, но гърдите му се повдигаха на всеки няколко секунди. Все още беше жив. Но за колко дълго?
В гърлото на Мадокс се надигна жлъч… жлъч и ярост, и решителност. Дали Торин беше допълзял дотук от гробището, след като това беше станало? Или някой се беше промъкнал в крепостта и го беше нападнал в гръб в коридора? Кейн ли го беше направил? Или Ловец? Мадокс огледа стаята, а страхът му се усили. Нямаше следа от Ловци, нито от Кейн.
Той изкрещя към приятелите си, докато обмисляше възможностите си. Торин му беше като брат. Не можеше да го остави да страда така. Но и не можеше да го докосне. Самият Мадокс нямаше да се разболее, но несъмнено щеше да предаде заразата на Ашлин.
Ашлин. Дали виновникът за случилото се беше хванал и нея? Не. Не! „Помогни на Торин и я намери!“
Той отново извика воините.
Не можеше да рискува контакт с кожата на Торин. Трябваше да сложи ръкавици. Мадокс изтича до килера и извади един от многото чифтове черни ръкавици, които Торин беше складирал там. Бързо ги измъкна от запечатания пакет и ги нахлузи на ръцете си, преди да увие една черна тениска около врата си, за да защити кожата си и там.
Наведе се и вдигна ранения мъж на ръце. Отнесе го на леглото и уви тениска около кървящия му врат, като я притисна силно, за да спре кървенето. Беше странно да бъде толкова близо до него след векове, в които беше стоял на разстояние.
Клепачите на Торин бавно се отвориха и Мадокс се взря в зелените му очи, излъчващи болка. Насилие вече се приготвяше за битка, остреше ноктите си и настояваше за действие.
– Ловци – изклокочи Торин. Думата едва се чуваше. – На хълма. Идват тук. Битка. Искат кутията. Докоснаха ме. Взеха Кейн. – След това припадна и ръката му безжизнено се отпусна на пода.
Проклятие! След като направи всичко, което можеше, Мадокс изтича от стаята с намерението да намери Ашлин и другите. „Запази спокойствие! Тя е добре.“ Но мисълта тя да е ранена или по-лошо…
– Ашлин! – Ако Ловците я бяха хванали, след като бяха докоснали Торин, тя можеше да умре от болест.
Позната черна мъгла се спусна върху зрението му.
Тя не беше в стаята му и не изглеждаше въобще да е влизалаа там. Кърпите бяха недокоснати. Не беше и в стаята на жените. Всъщност никоя от жените не беше там. Не! Не!
С ъгъла на окото си зърна отблясъка на сребро.
Изтича до балкона, като едва не разби стъклените врати, за да излезе. За парапета беше вързано алпинистко въже, което висеше чак до земята.
Мъж и демон изреваха в унисон. Нямаше следа от Ловците на хълма, което значеше, че вече са се отдалечили значително. Богове, Ловците я бяха взели. Ловците бяха докоснали Торин, а после бяха докоснали Ашлин.
Болен от тревога, той затича към стаята за развлечения. Махна ръкавиците и допълителната тениска по пътя, като просто ги пускаше на пода.
– Кърпи? – попита Лушън, когато го забеляза. Очевидно не беше чул виковете на Мадокс за помощ. Но видя изражението на приятеля си и се намръщи.
Мадокс разказа на групата какво беше открил – отчаяно, паникьосано признание. Всеки от воините застана нащрек и го заобиколиха. Всеки от тях пребледня.
– Разбили ли са стените ни? – попита Парис.
– Да. – Мадокс се обърна с гняв към Сейбин. – Ти ли им помогна?
Мъжът вдигна ръце с раздразнение.
– Аз също бях взривен на парчета, забрави ли? А и целта ми винаги е била тяхното унищожение.
– Ами Даника? – попита грубо Рейес.
– Няма я.
Клепачите на Рейес се затвориха.
– Торин се нуждае от медицинска помощ – каза Парис. – Как ще се справим с това?
– Ще трябва да се изцери сам. Богове, ще плъзне зараза – каза мрачно Лушън. – Вече не можем да я спрем.
Ръцете на Мадокс се свиха в юмруци.
– Не ми пука дали ще има зараза или не. Моята жена е там. Ще направя каквото е нужно, за да я спася.
Страйдър излезе напред.
– Кейн беше на гробището с Торин. Може да го е последвал. Видя ли го?
– Торин каза, че е имало битка на хълма. Кейн е бил заловен.
– Мамка му! – изръмжа Сейбин и заби юмрук в стената.
Как този ден, толкова изпълнен с обещание, се беше възпламенил толкова бързо?
– Ще дойда в града с теб – каза му Рейес. Беше изчистил част от саждите от лицето си, но краката му все още бяха овъглени и боси.
– Ще претърся останалата част от крепостта – в различните по цвят очи на Лушън гореше огън. Аерон някога беше заявил, че Лушън е способен на гняв, много по-мрачен от най-яростната буря. Мадокс не беше повярвал тогава. Сега вярваше. – Ще проверя дали не се крият още тук.