– Обичам те – повтори тя.
Рейес я намушка отново. С всяко срязване Мадокс усещаше връзките му с полунощното проклятие да намаляват, сякаш невидими вериги, които го бяха обвързвали с хиляди години, бавно се отпускаха. А той ги искаше обратно. Искаше Ашлин.
– Ашлин! Рейес! Спри! Спри! – Той открито хлипаше безпомощен и яростен. Самият той умираше, въпреки че се чувстваше по-силен от всякога. – Лушън, накарай го да спре!
Смърт снижи поглед и не каза нищо.
При третото забиване на меча, Ашлин падна. И изкрещя. Не. Това беше той. Тя издаде само тих стон.
– Не боли – изпъшка тя. – Както ти каза.
– Ашлин – името ù вибрираше на устните му с отчаяна молба. Яростна. Бурна. – О, богове! Не! Ашлин! Защо правиш това? Рейес, спри! Трябва да спреш – не можеше да го каже достатъчно убедително.
Очите на Ашлин отново срещнаха неговите и в тях имаше толкова много любов, че той бе покорен.
– Обичам те.
– Ашлин, Ашлин! – Той дръпна и веригата потъна по-дълбоко и сряза още по-силно. – Дръж се, прекрасна! Само се дръж! Ще те закърпим. Ще ти дадем Тиленол. Не се тревожи, не се тревожи! Рейес, спри! Не прави това! Тя е невинна.
Рейес не му обърна внимание, а я намушка отново и отново. Очите ù се затвориха. И тогава той спря. Преглътна. Погледна към небесата, а после към все още безмълвния Лушън.
– Не я отвеждай! Моля те, не я отвеждай!
Най-после шестте удара бяха нанесени.
– Ашлин!
Кръв течеше около вече безжизненото ù тяло и образуваше яркочервена локва. Сълзите продължаваха да се стичат по лицето на Мадокс и той не спираше да се бори. А връзките с проклятието, заради което умираше всеки ден в полунощ, продължаваха да отслабват.
– Защо? Защо?
Най-после Лушън го отключи. Ръцете и краката му бяха едва свързани с тялото, когато той се срина на пода и запълзя, оставяйки следа от кръв след себе си. Той взе Ашлин в ръцете си.
Главата ù се люшна настрани. Мъртва. Тя беше мъртва, а той усещаше как смъртоносното проклятие се превръща в мъгла и как се изпарява, сякаш никога не е съществувало.
– Не! – изплака страданието си той. Някога развалянето на проклятието беше всичко, за което можеше да мисли, но сега би предпочел да умре стотици хиляди пъти, вместо да изгуби тази жена. – Моля ви!
– Свършено е – каза Рейес мрачно. – Да се надяваме, че саможертвата ù не е била напразна.
Мадокс зарови лице в косата на Ашлин и я залюля в ръцете си.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Мадокс прегръщаше любимата си както изглежда цяла вечност. Искаше тя да се събуди. Не можеше да поне мисълта за живот без нея. Предпочиташе сам да умре.
Лушън и Рейес застанаха зад него мълчаливо.
– Вземете моя дух в ада за цяла вечност! – извика той на небесата. – Всичко, само не това. Върнете я! Нека аз заема мястото ù на портата на смъртта!
Цяла вечност? – измърка глас. Този път в главата му не говореше Сейбин, а жена. – Ето това е обвързване.
Мадокс не се поколеба.
– Да. Да! Завинаги. Цяла вечност. Не мога да живея без нея. Тя е всичко за мен.
Харесвам те, каубой. Наистина.
– И ти ли чуваш женски глас в главата си? – попита Лушън явно шокиран.
– Да – каза Рейес със същото объркване. – Коя си ти?
Новата ти най-добра приятелка, захарче.
– Помогни ми тогава! – помоли се Мадокс.
Глупав безсмъртен. От дни нарушавам правилата, което ми е нещо като хоби, за да ви помогна. Но не съм сигурна, че искам да продължавам. Ти и твоята жена поглъщате сериозно количество време.
– Моля те! Помогни ù и никога повече няма да губя твоето време! Кълна се. Само ми я върни! Моля те! Моля те!
Ти обиди големите кучета миналата седмица, Насилие, и на мен това наистина ми хареса. Накара ме да седна и да си взема бележка, честно казано. Малко хора са достатъчно смели да излязат от калъпа вече, да знаеш. А когато го прави един Повелител… Това е трепач! Знаеш ли защо?
– Не. – И не му пукаше.
Супер! Време е за урок.
– Ашлин…
Няма да иде никъде. Сега мълчи! Трябва да ви обясня някои неща, за да разберете точно какво рискувам заради вас.
Мадокс продължи да люлее Ашлин в ръцете си и само стисна устни, борейки се с отчаянието си.
И така, Титаните поеха контрола, копелетата, и планират да върнат света към състоянието, в което беше по време на техния разцвет. Място на мир, място на хармония, дрън-дрън-дрън, място, на което хората им се кланят и им принасят жертви, и разни такива лайна. След няколко дни от морето внезапно ще изплуват два храма. Само чакайте! Това ще бъде началото на края, със сигурност. – Тя направи драматична пауза. – Не знам дали Титаните искат да умрете или не в голямата схема на нещата, но знам, че планират да ви използват, за да получат това, което искат.