– Жените. Даника – каза Рейес.
Бинго! Нещо за нейната кръвна линия, може би пророчество. Ще трябва да проуча това по-сериозно, досега удрям на камък. Но можете да видите моята дилема, нали? Като ви помагам, аз наистина ще вбеся новата управа.
– Искаш ли да ги убия вместо теб? – изстреля Мадокс. – Ще го направя. Наистина. – Колкото и време да отнеме, каквото и да трябваше да направи. Щеше да намери начин.
– Мадокс – предупреди го Лушън. – Спри! Преди да привлечеш по-лошо проклятие върху дома ни! Тя ще ни помогне. Само се преструва, че се пазари. Нали, богиньо?
О, какъв си ми умник! – измърка тя. – Но си секси, признавам ти го – тя изпусна още една въздишка, този път замечтана, преди да стане отново сериозна. – Няма време за това. За съжаление. Както казвах преди, малката женичка наистина ме впечатли. Не мислех, че ще го направи, честно казано. Какво шоу обаче, а? – Усмивка. – Ако имах телесни функции, мисля, че щях да се напикая.
– Богиньо! Съсредоточи се! Моля те!
– Мадокс! – предупреди го Лушън отново.
Аня. Името ми е Аня. И технически не съм богиня, просто съм дъщеря на такава, затова спри да ме слагаш в същата категория, в която са тези задници! – Последва ядосана въздишка.
– Какво мога да направя? Кажи ми! Ще направя всичко. – Мадокс мислеше, че Аня може би смуче бонбон, защото се чуваха звуци като от смучене и се носеше дъх на ягоди и сметана.
Твоята жена жертва живота си за твоя. Готов ли си да направиш същото? Защото трябва да знаеш, че силите ми са зависими от действията на другите и не мога да сторя нищо, освен ако ти не ми помогнеш. О, и онзи малък въпрос с плащането.
– Да. Ще пожертвам всичко за нея – каза Мадокс отново без колебание. – Ще платя каквото искаш.
Последва още една пауза, изпълнена със смучене и мляскане.
Добре, ето я и вратичката. Титаните ме гонят. Не питайте защо! Дълга история. Все едно, те ме гонят като шибано животно и това е от дни. Ако някога дойда при вас за помощ, ще ми я дадете. Разбрано?
– Да. Разбрано.
Не само ти, сладурче. Всички вие.
За момент нито Лушън, нито Рейес отговориха. Мадокс за малко не скочи и не сряза гърлата и на двамата. После и двамата казаха в унисон:
– Да.
Добре тогава. Сделката е сключена. Твоята жена ще се събуди и ще бъде обвързана с теб. Ще живее толкова дълго, колкото и ти. Не е лоша сделка за смъртна, наистина. Но ако някой от вас умре, и двамата умирате. Ясно?
– Да. Да.
Ако се опиташ да се отметнеш, знай, че ще те убия, а това ще убие нея – гласът ù премина в захаросано мъркане. – Ще ви отрежа главите и ще ги поднеса на боговете на сребърен поднос.
– Разбирам. Приемам – каза той мигновено.
Мина едно тупване на сърце. Още едно. После се чу доволно мъркане и Мадокс внезапно се озова във вихрушка. Ашлин беше откъсната от окървавените му ръце и той изрева, посягайки към нея.
Тя все още лежеше неподвижна, но кръвта ù изглежда течеше обратно в тялото ù.
Мадокс беше хвърлен обратно на леглото и веригите отново бяха стегнати около него, китките и глезените му заздравяха за секунди. Рейес и Лушън отидоха до центъра на стаята, но този път вървяха назад.
Времето се връщаше на бързи обороти, осъзна Мадокс шокиран. Беше преживял много по време на дългия си живот, но никога не беше виждал подобно нещо.
Рейес стоеше пред Ашлин и издърпваше меча от нея, вместо да го забива. Вместо да пада, тя се изправи.
Вихрушката спря така внезапно, както беше започнала. Всички се оглеждаха объркано.
– Какво стана? – попита Ашлин шокирана. – Бях мъртва. – Тя вдигна ръце и ги огледа, после опипа корема си, търсейки рани. – Знам, че бях. Все още усещам как мечът пронизваше… Боже мой! Мадокс, какво си направил? И проклятието ли се върна?
– Това беше… Нямам думи – каза Рейес намръщено. – Аз я намушках.
Всички бяха запазили спомените си, но сякаш събитието не се беше състояло наистина.
– Освободете ме! – извика Мадокс. – Веригите!
Лушън се подчини с объркано изражение.
Мадокс скочи на крака и дръпна Ашлин в обятията си. Целуваше лицето ù и я притискаше толкова силно, колкото можеше, без да я смаже. Тя се засмя, после се дръпна назад и го огледа.