Когато вниманието му беше насочено към жените, демонът ги беше съдил и ги беше намерил за невинни. И все пак той трябваше да ги убие.
Ако това се случеше, ако бъдеше принуден да пролее кръвта на незаслужилите, Аерон никога вече нямаше да е същият. Знаеше го.
– Дадоха ли ти срок, в който делото трябва да бъде свършено? – попита Лушън, все още видимо незасегнат. Той беше Смъртта, Мрачният жътвар (беше наричан дори Луцифер, не че хората, които го бяха нарекли с това име, бяха още живи), така че задачата на Аерон за него беше нищо.
– Не, не ми дадоха. Но…
Лушън повдигна веждата си.
– Но?
– Казаха ми, че ако се проваля и не действам бързо, кръв и смърт ще започнат да поглъщат ума ми. Казаха, че ще убивам всичко и всеки до деня, в който се подчиня. Точно като Мадокс. – Но не беше имало нужда да го предупреждават. Яростта го беше обземала много пъти. Когато духът решеше, че е време да действа, Аерон винаги се опитваше да му устои, но жаждата за разрушение растеше и растеше, докато накрая той се пречупваше. Дори в най-лошите си дни обаче никога не беше принуждаван да убива невинни. – И за разлика от Мадокс, моето мъчение няма да свърши със зората.
Парис попита мрачно:
– Как трябва да го направиш? Поне това казаха ли ти?
Стомахът му се сви от напрежение.
– Трябва да прережа гърлата им – каза. Как му се искаше да откаже да се подчини на тези нови богове. Единствено ужасът да не бъде принуден да направи нещо още по-лошо, го бе накарал да замълчи.
– Защо правят това? – зададе Торин въпроса, който те всички щяха да зададат поне веднъж.
Той все още нямаше отговор.
Парис се втренчи в него.
– Ще го направиш ли?
Аерон погледна встрани. Запази мълчание, но дълбоко в себе си беше убеден, че нищо вече не можеше да спаси жените. Бяха поставени в умствения списък с убийствата на духа, независимо че бяха невинни, и накрая щяха да бъдат отметнати. Една по една.
– Какво можем да направим, за да помогнем? – попита Лушън, а погледът му беше остър.
Аерон заби юмрук в облегалката на дивана. Ако направеше това ужасно нещо, когато вече се люлееше на ръба на покварата, щеше да се срине. Щеше да изгуби самоличността си в духа напълно.
– Не знам. Имаме работа с нови богове, с нови последици и с нови обстоятелства. Не съм сигурен как ще реагирам, след като… – „Кажи го, просто го кажи!“ – …убия жените.
– Възможно ли е да променят решението си?
– Дори няма да опитвам – отвърна той обезсърчен. – Те отново използваха Мадокс като пример. Казаха, че ще бъдем прокълнати като него, ако се осмелим да възразим.
Парис скочи на крака и закрачи от едната стена на обширната стая до другата.
– Мразя това, мамка му! – измърмори той.
– Ние пък го обичаме – каза Торин сухо.
– Може би ще направиш услуга на жените – каза Рейес, а вниманието му остана приковано върху острието, докато дълбаеше кръст в центъра на дланта си. Червени капки потекоха по бедрото му.
Той беше причината всички мебели да са в тъмночервено.
– А може би след това ще ми бъде заповядано да отнема вашия живот – отвърна мрачно Аерон.
– Трябва да помисля. – Лушън прокара два пръста по грубо белязаната си брадичка. – Трябва да има нещо, което можем да направим.
– Вероятно Аерон може да заличи целия свят – каза Торин с типичния за него досадно кисел тон. – По този начин всички възможни бъдещи цели ще бъдат елиминирани и никога повече няма да се наложи да обсъждаме това отново.
Аерон оголи зъби.
– Не ме карай да те нараня, Болест!
Пронизващите зелени очи блеснаха със злобен хумор и Торин му се усмихна подигравателно.
– Да не те обидих? С радост ще те целуна и ще те накарам да се чувстваш по-добре.
Преди Аерон да успее да скочи, не че можеше да направи нещо на Торин, Лушън каза:
– Спрете! Не можем да бъдем разединени. Не знаем величината на това, пред което сме изправени. Сега, повече от всякога, трябва да сме единни. Нощта беше пълна със събития, а още не е свършила. Парис, Рейес, отидете в града и разберете дали други Ловци не се крият наоколо! Торин… не знам. Наблюдавай хълма или прави пари за нас!
– Ти какво ще правиш? – попита Парис.
– Ще обмисля възможностите ни – отвърна мрачно Лушън.
Веждите на Парис се вдигнаха.
– Ами жената на Мадокс? Ще съм в състояние да се бия с всякакви Ловци, ако прекарам малко време между нейните…