Вбесен, Мадокс беше изскочил от стаята, като искаше отчаяно да се увери, че тя е в същото състояние, в каквото я беше оставил – жива и недокосната. Беше мислил, че приятелите му поне ще ù дадат храна, вода и одеяла. Грешка. Тя можеше да е измръзнала до смърт. Можеше да е умряла от глад. И те нямаше да знаят.
Дали не бяха очаквали, че той пасивно ще приеме такова нещо?
Отново грешка.
Един поглед към уплашената Ашлин и му се искаше да убие някого. Едва удържаше подтика, казвайки си, че тя скоро ще лежи гола и очакваща го в леглото му. И въпреки че това успокояваше него самия, не беше успокоило демона, а само беше успяло да го запали още повече.
Сега Насилие се нуждаеше от отдушник за растящата си ярост. Едва тогава Мадокс щеше да е в състояние да докосне Ашлин, без да се страхува, че ще скърши крехкото ù, дребно тяло.
Тяло… Ашлин… две думи, които, използвани в едно изречение, със сигурност го възбуждаха. Като светло видение, тя беше във всяка негова фантазия. Той планираше да бъде с нея отново и отново, да я има във всяка възможна поза и дори в някои не толкова възможни.
Скоро и тя щеше да го иска.
В очите ù беше проблеснало желание, когато беше погледнала Мадокс, и постоянно посягаше към него, явно надявайки се на някакъв физически контакт. Дори беше подушил възбудата ù – парфюм от страст, невинност и този възхитителен мед. Но я беше уплашил и този страх беше подтиснал желанието.
Трябва да си щастлив, че Стръвта се бои от теб.
Трябва, намръщи се. Започваше да мрази тази дума.
Беше ли тя Стръв, обаче?
Когато спомена хората, които я бяха следили, тя изглеждаше искрено изненадана. Ужасена от действията му, вярно, но повечето жени бяха ужасени от войната и от касапниците.
И още по-объркващо – тя свободно беше признала, че знае за демоните. Не я беше измъчвал за информацията. Защо една Стръв охотно би направила такова нещо? Защо не се престори, че го смята за човек, за да отслаби защитите му?
И досега не се беше опитала да го изведе от крепостта, нито се беше опитала да вкара някого вътре. Но пък все още не бе имала свободата да го направи, напомни си той. И не би могла.
Но това, което го объркваше най-много, беше опитът ù да го спаси от приятелите му. За това той не можеше да намери обяснение. Да спаси някой, когото имаше намерение да нарани, беше нелепо. Тя самата можеше да пострада.
Тя беше истинско противоречие за неговия черно-бял свят.
Утре щеше да се разправя с нея за истинските ù причини да е тук. Днес… е, днешният ден беше предназначен за други неща.
Ботушите му тракаха по пода и звукът отекваше от стените. Стаята за забавления се появи пред него и той ускори крачка. Духът мъркаше в очакване, а костите боляха за бой.
Когато застана на широкия вход на залата, той видя посипани по пода и смачкани по килима пуканки. Опитното му око забеляза няколко петна изсъхнала кръв. Очевидно Рейес е бил тук. Този път телевизорът беше изключен. По билярдната маса имаше пръснати топки, сякаш някой е спрял играта по средата.
Но нямаше следа от мъжете, дори от Лушън. Къде бяха отишли всички?
Мадокс се втурна през стаята, подминавайки всички луксове, с които се бяха сдобили през годините. Горещата вана, сауната, фитнеса, импровизираното баскетболно игрище. Нито едно от тези неща нямаше да му помогне сега.
Стигна първо до стаята на Парис и влетя вътре, без да чука. Покритото с черна коприна легло беше разхвърляно, но празно. Надуваемите кукли, които Торин беше поръчал, бяха проснати във всички посоки като възхитена, но безполезна публика. Камшици, вериги и различни секс играчки, които Мадокс дори не можеше да определи, бяха подредени по стените. Не бяха в употреба, което означаваше, че Парис сигурно е в крепостта. Някъде.
Мадокс поклати глава и закрачи по коридора.
Бой. Бой. Бой.
Опита се да пренебрегне гласа на демона, когато влезе в стаята на Рейес. Рейес го нямаше вътре, нямаше и секс играчки. Вместо това там имаше оръжия. Всякакви оръжия. Пистолети, ножове, звезди за мятане. На пода имаше син тепих, опръскан с още засъхнала кръв. Имаше боксьорски чувал и няколко гири. Няколко дупки обезобразяваха стените, сякаш някой беше удрял камъка, докато се превърне в пясък.
Трябваше да поправи тези дупки по-късно.
Бой, бой, бой.
Стаята на Лушън беше заключена и никой не отговори, когато Мадокс почука. Стаите на Аерон и на Торин бяха празни. Безсилие обзе Мадокс. Черни петна започнаха да затъмняват зрението му.
Бойбойбой.
Копнееше за Ашлин, но не можеше да я има, докато не притъпи подтика към насилие, а това не можеше да стане, докато не намереше мъжете. Това само го ядосваше още повече. Той закрачи обратно по коридора. Бицепсите му бяха изопнати, а кръвта бучеше гореща през тях.