Бойбойбой.
– Къде сте? – извика той. Удари стената веднъж, два пъти, оставяйки вдлъбнатини, подобни на тези, които беше видял в стаята на Рейес. Кокалчетата му пулсираха, но това беше добра болка, болка, която караше духът му да мърмори щастливо.
Мадокс спря и отново удари стената.
Нямаше много време. Отново щеше да дойде полунощ и смъртта щеше да го вземе. Преди това да се случи, той трябваше да се изгуби в Ашлин. Трябваше да опознае всеки сантиметър от тялото ù, защото мъчението да не знае беше много по-лошо от това да гори в ада всяка нощ.
Ами ако жената не те иска истински? – подигра му се демонът. – Ако се преструва, за да ù дадеш информация? Ако мисли за друг мъж всеки път, когато ти си наблизо и възбудата ù е за него?
Мадокс изрева и още веднъж заби юмрук в стената. Още камък се напука и нарони. Тя искаше него. Със сигурност. „Не реагирай! Не слушай духа!“
Насилие затвори устата си. Харесваше увлечението му, чувството му за притежание.
– Защо разваляш стените, вместо да ги поправяш?
Мадокс чу познатия глас и се завъртя. От ръцете му капеше топла кръв.
Аерон стоеше в края на коридора. От прозореца струеше светлина и се отразяваше във фигурата на силния мъж. Един лъч попадна директно върху тъмната му коса, която беше като ярка корона, осветяваща украсената му с татуировки кожа.
Сякаш никога не беше удрян и никога не беше успокояван, Насилие се върна към живот с вой. Мадокс посочи към приятеля си и се намръщи.
– Оставили сте я долу.
– И? – Черният демон, татуиран върху врата на Аерон, сякаш намигаше с обрамчените си в червено очи, събуден от дълбок сън. Сякаш от устата му с остри зъби капеше слюнка. – Тя проговори ли?
– За?
– Причините да е тук.
– Не.
– Тогава нека аз я питам!
– Не! – Достатъчно беше уплашена. През ума на Мадокс проблясна представата за Ашлин така, както беше изглеждала в килията. Кожата ù беше по-бледа от снега навън, а единственият цвят беше в петната кафявочерна мръсотия, полепнала по нея. Тя трепереше. Тази жена трябваше да трепери от страст, а не от страх.
Бой. Бой. Бой – пееше демонът отново.
– Къде е тя сега? – настоя Аерон.
– Не е твоя работа. Но някой ще си плати за състоянието, в което я намерих.
Виолетовите очи на приятеля му (същите като неговите, сякаш боговете са били твърде уморени, за да създадат нещо различно) се разшириха от изненада.
– Защо? Какво е тя за теб?
– Моя – беше единственият отговор, който имаше. – Тя е моя.
Аерон прокара език по зъбите си.
– Не бъди глупав! Тя е Стръв.
– Може би. – Вероятно. Той закрачи напред. Кипящ… гладен… – В момента не ми пука.
Воинът пристъпи срещу него също толкова ядосан.
– А трябва. И не трябваше да я водиш тук.
Мадокс го знаеше, но нямаше да се извинява. Отново би го направил, ако имаше избор.
– Върни я в града и измисли начин да изтриеш спомените ù! – каза Аерон. – Иначе трябва да бъде убита. Видя и чу твърде много и не можем да ù позволим да докладва на Ловците.
Бяха почти един срещу друг. Мадокс не се беше въоръжил тази сутрин и този факт спаси мизерната кожа на Аерон. Щеше да метне кама по мъртвото черно сърце на мъжа, ако беше в състояние.
– По-скоро ще нараня теб.
Татуираният демон разпери крилата си вече напълно събуден и Аерон се ухили бавно.
– Ако го направим, ще трябва да поправяш къщата.
– А ти ще трябва да я почистиш.
– Все едно ми пука. Ще започваме ли, или само ще говорим?
– О, да. Ще започваме. – И Мадокс скочи.
Аерон също. Сблъскаха се във въздуха.
ШЕСТА ГЛАВА
Удар. Пъшкане и навеждане. Удар.
Мадокс удари силно Аерон по бузата и мъжът се олюля настрани с пъшкане. Но секунда по-късно Аерон отвърна със силен ляв по челюстта му. Зъбите на Мадокс изтракаха и кръв изпълни устата му със сладък металически вкус, който засити част от жаждата на духа.
Хилеше се, когато ритна с коляно Аерон в корема. Воинът се преви на две с хриптене. Още. Трябваше да нанесе още щети. Преди Мадокс да успее да го удари с лакът в главата, Аерон се изстреля напред с диво ръмжене, обви ръце около Мадокс и го повали на земята. Затъркаляха се в усилие да получат надмощие. Летяха юмруци, мятаха се колена. Забиваха се лакти.
Мадокс изсъска, когато Аерон го улучи отново в устата. Усмивката му изчезна. Вътрешната страна на бузата му беше сцепена. Още една струйка кръв се плъзна надолу по гърлото му.