– Това ли искаше? – излая Аерон.
Мадокс подпря приятеля си в гърлото. Другият мъж изпъшка и кожата му бързо посиня.
– Това ли искаше ти? – докато Аерон се бореше за въздух, Мадокс му нанесе още четири удара в лицето. Хрущене. Очна ябълка. Хрущене. Нос. Хрущене. Слепоочие. „Без повече Насилие днес – припяваше той напразно с всеки удар. – Без повече Насилие.“
Сигурен ли си? – отвлече вниманието му духът.
Очите на Мадокс се присвиха, докато нанасяше още един удар.
Убий го!
– Не! – извика Мадокс, едва тогава осъзнал, че изобщо не е укротил демона. Дори малко. Той остана неподвижен и дишаше тежко. Не знаеше какво друго да прави. Не можеше да отиде при Ашлин такъв – жаден за кръв и още по-близо до ръба, отколкото преди.
– О, да. – Разранен и натъртен, Аерон изръмжа и заби юмрук в дясното око на Мадокс. Болка избухна в главата на Мадокс, когато пръстените на Аерон прорязаха вена. Зрението му моментално потъмня. Нещо топло и горещо бликна надолу по лицето му и най-после, най-после садистичният глас замълча.
Може би духът му трябваше да бъде пребиван до подчинение. Щастлив да услужи, той разтвори широко ръце, посрещайки следващия удар.
Аерон не го разочарова. Воинът го изрита в корема и Мадокс полетя назад. Още щом удари пода, Аерон беше върху него и го душеше, а с колене беше затиснал раменете му. На лицето му се изписа задоволство, но в очите му имаше демони – грозни, измъчени демони, много по-заплашителни от татуировката на врата му.
– Искаш ли още? – изръмжа Аерон.
– Още.
Удар. Главата на Мадокс полетя наляво. Удар. Главата му полетя надясно. Удар. Хрущялът на носа му изпука.
„Удари ме! По-силно, по-силно!“ С всеки удар духът потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Ярост срещу Насилие, мислеше Мадокс, и Насилие беше усмирен. Мисълта да покори Насилие беше почти сексуално опияняваща. Той се усмихна, мислейки, че така трябва да се чувства Рейес. Щастлив в болката, отчаян за още.
Зъбите му срязаха езика, когато беше нанесен още един удар. Езикът му се поду. „Сега няма да мога да целуна Ашлин“ – помисли Мадокс.
Няма нужда да я целуваш, за да я чукаш – нахвърли се демонът, надигайки грозната си глава достатъчно, за да прати стрела от ярост през него.
„Стига!“ Той искаше да целуне Ашлин. Искаше да усети вкуса ù в устата си, докато тя се гърчи до него. И щеше да го получи. Това беше единственото, за което беше мислил, докато пламъците го засмукваха през безкрайната нощ.
Още един удар.
– Аерон! Какво правиш? – чу Мадокс настояването на Лушън от другия край на коридора.
– Давам на Мадокс това, от което се нуждае – удар.
– Спри!
– Не. – Следващият удар потъна по-дълбоко и по-силно в слепоочието му, разтърсвайки мозъка му.
– Не спирай! – каза Мадокс, когато Аерон го удари с опакото на ръката си. Още малко и духът можеше да остане скрит до края на деня.
– Спри! – повтори Лушън. – Веднага! Или довечера ще те отведа в ада заедно с Мадокс.
Ударите спряха веднага. Това беше заплаха, която Лушън лесно можеше да изпълни.
Аерон дишаше тежко. Мадокс също. Едва не се пресегна и не сграбчи китката на Аерон, принуждавайки го да започне отново. Искаше, нуждаеше се от още. Нямаше да рискува. Ако трябваше да бъде пребит, докато стане твърде слаб да прави нещо друго, освен да пълзи, щеше да се оставя да бъде пребит.
Нямаше да нарани Ашлин.
Поне още не.
Аерон се изправи на крака неохотно и предложи ръка за помощ на Мадокс. Той я прие със същата неохота и бързо беше издърпан. Заедно се обърнаха към Лушън.
В очите на Лушън нямаше емоция, когато ги огледа внимателно. Мадокс прокара ръка по разраненото си лице. Намери рани, които щяха да се нуждаят от шевове, ако беше човек.
– Някой иска ли да ми обясни какво става?
– Опитвахме нова спаринг техника – каза Мадокс през подутите си устни. За първи път духът запази мълчание. Мадокс почти се почувства нормален. Разбирането беше толкова невероятно зашеметяващо, че той се ухили.
– Точно така. Нова спаринг техника. – Аерон метна ръка през рамото му. Едното му око беше запечатано, а долната му устна беше раздрана.
Мадокс знаеше, че до час и двамата щяха да са напълно възстановени. Безсмъртието си имаше предимства.
Щеше ли Насилие да се върне, когато тялото му се излекуваше?
Лушън отвори уста да каже нещо, но Мадокс протегна натъртена длан.